— Трябва да ги сложа във вода.
Тя искаше да се обърне, но той я спря.
— Съблечи се. Искам да те видя гола.
Тя кротко му позволи да докосне и свали обиците от ушите ѝ, да махне колието ѝ — колието на Франк — и да откопчее горното копче на блузата ѝ. Когато прокара ръка по гърба ѝ, за да откопчее сутиена, тя каза срамежливо:
— Прекалено са малки.
— Идеални са. — Той обхвана с ръце гърдите ѝ и се наведе да засмуче зърната им между зъбите си.
Копчето на панталона ѝ се счупи като пластинка между пръстите му. Бикините ѝ се заплетоха в сложна фигура между глезените ѝ. Тя ги прекрачи, но се спъна и направи няколко крачки, сякаш се изкачваше нагоре. Остана съвсем гола.
— Е? — каза той, като я гледаше.
— Аз ли трябва да го направя? — пошегува се тя преднамерено.
— Не се шегувай — каза той. — Никога не се шегувай с това.
В стомаха ѝ се появи усещането като при изкачването на небостъргач с асансьор.
Той се загледа в нея. После тя започна да разкопчава ризата му. Кристиан имаше лъскави къдрави косми на гърдите си, като по челото на бик.
Когато освободи пениса му, той отрони въздишка, и за няколко секунди тя го държа нежно, усещайки едва уловимите пулсиращи удари на кръвта. Тя също трепереше, или от нерви, или от това, че ѝ беше студено, или от нещо такова, което не можеше да обясни.
Тогава той започна да я целува много нежно, нещо в съзнанието ѝ започна да се стопява, сякаш изчезна някаква бариера и тя потъна в блаженство. Това състояние я изпълни цялата, тя започна да диша тежко, когато той я сложи на пода, позволявайки му да прави с нея това, което иска. Пронизвайки я с пениса си, той повдигаше колената ѝ и го правеше рязко, с див напор, така както биволите намушкват с рогата си конете отдолу в корема. Тя викаше, като се задъхваше замаяна, а той продължаваше да потъва все по-дълбоко в нея.
Долу в апартамента Уикс потриваше ръце.
— Виж я какво прави сега! Колко копия ще направиш, Франк? Ще взема няколко за момчетата.
— Оставѝ това — спокойно каза Франк.
— Ти какво, не искаш ли сувенир? — той побутна с лакът Позитано. — Мисля, че Франк иска всичко само за себе си. За дългите си нощи. Така ли, Франк?
Дърбън рязко посегна и изключи картината.
— Казах, че ще ползваме само микрофоните.
— Така е. Ако на нея ѝ пука. Тя е професионалистка, Франк, а професията, за която става дума тук, не е актьорското майсторство — той пак включи картината. — Как се казва, когато жената имитира оргазъм?
— Не знам — отвърна Позитано. — А ти как казваш, когато жената имитира оргазъм?
— Че на кой му пука! — засмя се Уикс. — Ей, разбра ли? Това е австралийски виц. На кой му пука!
Но на Франк Дълбън, който гледаше телата на екрана, му пукаше. Наистина, много му пукаше.
По-късно, когато лежаха на пода, прекалено уморени, за да се преместят на леглото, те опитаха да намерят виното в купищата дрехи.
— Има нещо, което искам да ти кажа — меко каза той.
— Какво?
— Помниш ли, оня ден ти питаше за жена ми?
Долу в стаята за наблюдения всички мълчаха, струпани пред екрана.
Той се обърна по корем и започна да докосва с любопитство зърната ѝ, като ги въртеше с пръстите си, така както по радиото търсят изплъзваща се честота.
— Ако смъртта на Стела ме научи на нещо, по-точно остави ме с нещо, то това е ужасът от тайната.
Тя говореше към тавана.
— Ти имаш ли тайни, Кристиан?
— Да — каза той. — Само една.
Тя чакаше така, както я учеха. Мълчанието е най-добрият следовател.
— Трябва да ти призная нещо, Клер — започна той — Откакто се запознахме с теб…
Нейното въображение ли беше или се чуха стъпки пред вратата, а може би някакво щракване и внезапно усилване на радиопредавател, мушнат после бързо в джоба на палтото?
— Почакай — каза тя. Трябва да им дам време да заемат позиция. — Искам вода.
Тя стана гола от леглото и отиде до банята. Лицето, което я погледна от огледалото, беше маска. Тя отвори крана и наплиска лицето си с вода.
— О’кей — каза, като се върна в спалнята и застана пред него. — Какво беше това, което искаше да ми кажеш?
— Аз трябва… Мисля, че трябва да го знаеш… — Той погледна ръцете ѝ. — Кожата ти настръхна.
— Добре съм — прошепна тя. — Продължавай.
— Това, което искам да ти кажа, е, че аз започвам да се влюбвам в теб.
Клер изпусна въздуха, който задържаше — една дълга въздишка на благодарност и облекчение.
двадесет и седем
Вторият път беше леко и внимателно. Той я обладаваше безкрайно бавно, придържайки главата ѝ с ръка, така че да я гледа в очите.