>> Виктор, тук ли си?
>> Тук съм, Клер.
>> Тук в уебсайта или тук в кафето?
>> И в двете. Кажи ми как изглеждаш.
>> Аз съм на двадесет и пет. С къса руса коса. Нося черно горнище на „Геп“ и „Левис“. В ъгъла съм.
>> Не ми каза, че си била хубава.
Тя вдигна погледа си. Бизнесдамата печално се усмихваше.
* * *
— Ти някога наранявала ли си някого?
Виктор, чието истинско име беше Патриция, отвърна:
— Във фантазиите си мечтая за сексуално доминиране. Но също и за мирен свят, където да живея с Кейт Мос и да стана професионална китаристка. Аз съм благодарна за ангажиментите си към обществото, Клер. Искам да живея между хората, а това значи, че като всеки друг, трябва да регулирам своите потребности. — Тя сви рамене. — Вярно е, че добри и покорни „роби“ е трудно да се намерят, особено ако си дебела стара лесбийка. Но и моите „нормални“ приятели изглежда също не ги намират лесно.
Клер кимна с глава.
— Кажи ми, за какво става дума? — попита Патриция.
Клер скри някои подробности, но дори и без тях историята беше твърде странна.
— Какво смяташ да правиш? — пак попита Патриция, когато тя свърши.
Клер въздъхна.
— Не знам. Просто искам да бъда сигурна по един или друг начин.
— Тогава защо не се движиш по плана? Работи с полицията, докато те арестуват или елиминират Кристиан?
— Когато започнах това — каза Клер, — то ми изглеждаше… налудничаво, но възможно. Сега не съм толкова сигурна. — Тя помисли за момент. — Знаеш ли, преди да се занимавам с тези глупости за Хенри, аз никога не съм разбирала колко силен контрол оказват жените върху мъжете, колко е лесно да се включиш в техните фантазии. Убедена съм: Кристиан се преструваше, че е участвал във всички тези чудновати неща, само за да запази връзката ни.
— Питай някого, като мен, който е вътре в тези чудновати неща, за да ти каже, че той е твърде щастливо момче.
— Съжалявам. Не го направих…
Тя не обърна внимание на извинението на Клер.
— Не се безпокой, аз знам какво имаш предвид. Как мога все пак да ти помогна?
— Според полицията, Кристиан е посещавал Некрополис. Чудя се има ли някакъв начин да се провери това?
— Малко е вероятно той да използва своето истинско име. Дори и да попадна на него, как мога да разбера, че е той?
— Е, добре — вие и двамата се интересувате от Бодлер, ако това може да помогне.
— Хм — помисли Патриция. — Имаше някой. Неотдавна. Миналата есен? Казваше се Бланш.
— Тя ли?
— Да. Което, естествено, не означава, че беше жена. Различията между половете не са много устойчиви в Некрополис, когато се събират в него. Мъжете стават жени, жените се преструват на мъже. После това престава да има значение. Започваш да възприемаш хората само в техните лични отношения.
— Значи наистина не можа да разбереш дали Бланш беше мъж или жена?
— Не, разбрах само това, че определено беше заинтересована в своята пасивна и покорна роля. Спомена нещо за съпруг, но това явно беше само димна завеса.
— Не — каза бавно Клер, — не вярвам да е така. Ти не говориш за Кристиан, нали? За какъвто и да се представя той, аз не вярвам някога да е претендирал за пасивната роля. Това е била Стела, използваща компютъра на Кристиан. Издава я името: Бланш. Биографите на Бодлер са нарекли една от жените, в които той е бил влюбен и която е обожавал — неговата Venus Blanche. Аз смятам, че Стела е жадувала да бъде обожавана. Некрополис ѝ е предлагал това, дори ако е било само фантазия.
— Има още нещо, което трябва да знаеш — каза Патриция. — Когато попаднеш в Некрополис, ти вероятно няма да разбереш, че това, което виждаш не е всичко. Има една част от Некрополис, която дори членовете не могат да намерят, независимо, че знаят за нея. Нещо като вътрешна скиния.
— Ти какво мислиш?
— На една от страниците в чата има място, на което няма нито текст, нито картина. Но ако знаеш къде да поставиш мишката и да щракнеш, то ще те отведе до „музата“8.
Клер се намръщи.
— Музата ли? Какво значи това?
— „Многопотребителска виртуална среда“. Съкращение за измислена дума, от онези, които съществуват само в мрежата. Например, ако ти подадеш команда да влезеш в стаята, компютърът ще ти каже как изглежда стаята, какви предмети има в нея и кой е там. Така че освен да разговаряш с хората, ти можеш също така да се въртиш наоколо и дори да си създаваш свои стаи и предмети. „Музата“ в Некрополис се нарича „Тартар“.
— Мога ли да знам какво значи това?
— В класическата митология Тартарът е бил царството на мъртвите.
— Разбрах — каза Клер, — подземният свят. Нивото под нас.