Целта на балсамирането, естествено, не е да съхрани тялото завинаги, а да гарантира, че то ще остане в приемливо състояние, за да го видят родствениците на мъртвия. Балсамирането, както обичаше да казва Харолд, е само първата пъпка от по-всеобхватната наука на козметологията, и в това Глен Фърниш безспорно беше неотразим. Той беше изпълнен с блестящи идеи, като например добавянето на „Доуни“, фабричен омекотител за впръскването на разтвора.
— Фабричен омекотител ли? — попита учудено Харолд. — Искаш да кажеш да запазим погребалните дрехи да изглеждат добре.
Глен Фърниш не се изсмя на неговото незнание.
— Не, Харолд. Модерният фабричен омекотител съдържа влажност, базирана на глицерина, който ще запази кожата от изсушаване.
Харолд забеляза тези козметични способности при тяхното първо съвместно балсамиране, когато двамата подготвяха тялото на старицата от дома. Харолд зашиваше устните на старата жена и споделяше мислите си с Глен.
— Би трябвало да знаеш, че устните са най-важната част от целия процес. След като се затворят очите, устните са тези, по чието изражение хората си правят извода дали някой е умрял в мир или не. Сега ни с тебе знаем, че нормалният израз на трупа е всъщност съвсем различен, защото кожата се изсушава и устните оголват зъбите. Но повечето роднини не го знаят и това, което те искат да видят върху лицата на своите близки, е дори един бегъл намек за усмивка. Не едро: евтино ухилване, сякаш някой се пръска от смях, а някакво умиротворено, доволно изражение. Така че, когато зашивам устните, аз се стремя да ги направя по-стегнати в краищата.
— С лепило е по-добре — каза Глен.
— Моля?
— Много от собствениците на погребални бюра сега използват лепило за закрепване на устните. По този начин можете да бъдете сигурен, че няма да се види някой конец. А що се отнася до усмивката, тя ще изглежда много по-добре, ако напълните отдолу горната устна с малко маджун. Може ли?
Той показа на Харолд как да използва пулверизатора за маджун, за да повдигне ъглите на устните, и последният се закле, че така мъртвецът изглеждаше много по-естествено, отколкото, когато беше зашиван с игла.
Харолд никога не се беше чувствал силен в козметологията, оставяйки я на съпругата си, а напоследък и на Алисия. Скоро това беше поверено изцяло на Глен. Той намазваше с крем за скиори устните на труповете, за да ги запази меки, и пълнеше гръдните им кошове със слама от постелки за котки на мястото на извадените бели дробове. Вкарваше и памучни подплънки, накиснати в инсектициди, дълбоко в ноздрите им, за да изглеждат така, сякаш току-що са вдъхнали последното си приятно дихание. Пълнеше хлътналите участъци на кожата им с маджун и замазваше белезите с невидима за окото паста. Той пръскаше трупа с оцветяващ аерозол, за, да му придаде здрав вид. Едва тогава започваше да работи с кутията за грим, налагайки слоеве фон дьо тен върху восъчнобледата кожа, червило върху безкръвните устни, оцветявайки с лак изсъхналите нокти на пръстите. На този етап, ако мъртвият беше жена, Глен често се съветваше с Алисия, дъщерята на Харолд, и двамата с нея се опитваха да направят около три или четири варианта, споделяйки идеите си тихо, като коригираха грешките си с почистващ крем, докато се спрат на най-подходящия.
Ако Глен допуснеше грешка, Харолд решаваше, че това е така, защото той си имаше любимци сред покойниците. Към втората седмица, Харолд забеляза, че той мрази прекалено пълните трупове, особено пълните мъже. Влизайки веднъж в предоперационната, когато Глен работеше над един такъв труп, Харолд видя, че той е вкарал аспираторната игла в сънната артерия, точно под ухото, с троакара, излизащ от югуларната вена. Това щеше да доведе до гримаса, тъй като основно правило беше да не се правят някои интервенции на лицето, когато това не е необходимо. Харолд не коментира този ефект.
— Никъде другаде не мога да хвана артерия — каза Глен.
Той беше потен, независимо, че имаше климатична инсталация. — Трябваше да го обърна няколко пъти. Не му беше останала дори една хубава артерия. Не се учудвам, че дебелото копеле ги е втвърдило. — Той плесна ядосано набръчканата плът на трупа.
Харолд се опули, защото не можеше да повярва, че един кротък млад мъж можеше да използва такъв език.
— Глен — каза му той накрая, — ти наистина се справяш добре тука и не бива да мислиш, че не сме доволни от работата ти, но аз лично смятам предоперационната за свято място, дори осветено, където към мъртъвците се отнасят с нужното уважение, каквото можем да поднесем на Бог в Неговата църква. Поради това аз не се чувствам комфортно тук, когато някой ругае или псува.