До него Позитано беше се хванал за предпазния колан, защото задните колела занасяха по хлъзгавия път.
Когато пак звънна телефонът, Франк затаена слушалката между ухото и рамото си, за да държи волана с две ръце.
— Ало?
— Уийкс съм. Току-що говорих с Елис — този изхарчи ли вече дебитната карта? Очевидно, при стандартна работна процедура, охраната ще се обади на нейния агент веднага, щом тя пристигне в стаята. Което означава, че агентът ще я предупреди, че ние сме проявили интерес.
— Мамка му. О’кей, обадете се на местните полицаи. Нека веднага се свържат с този агент. Кажете му, че ако момичето забележи нещо нередно, тя ще се изложи на риск. Уверете го, че вече сме заели позиция и момичето няма да бъде в опасност.
Настъпи кратко мълчание. Той се чудеше дали Уийкс ще възрази на неговото предложение. Но той каза само: „Добре“, преди да прекъсне връзката.
Франк знаеше, че ако момичето в хотелската стая умре, то те щяха да дават много обяснения.
* * *
— Само трябва да го проверя — каза Корин. Тя провери неговата карта с уреда за проверка на дебитните карти, който извади от чантата си, а после се обади във „Виза“. Той не очакваше това. Не беше сигурен дали номерът на картата ще издържи още една проверка.
— Хопкинс. Мистър X. Дж. Хопкинс — каза тя в слушалката. — Две хиляди долара. Като чакаше, тупайки с дългия си нокът по картата, тя му каза. — Искаш ли да поръчаш нещо от румсървиза, Харолд?
Той не искаше никой повече да влиза в стаята.
— Съжалявам — вежливо отказа той, — аз съм от АА14.
Тя сви рамене. Операторът изглежда беше вече на линията, защото тя каза в слушалката:
— Нула, осем, девет, две, зет. Благодаря. — Тя записа всичко на кредитното листче и прекъсна разговора.
И тогава:
— Само още едно обаждане.
Пак чакане.
— Джуди? Аз съм тук. Не, ще се забавя. Кажи му, че утре ще му се обадя. О, много добре. За цяла нощ. Утре ще ти се обадя, о’кей?
Корин остави телефона.
— Всичко е наред — каза тя и се изправи. — Това е всичко, което трябваше да свърша. Искаш ли да поседим и да поговорим малко, или предпочиташ да започваме?
— Мисля, че искам да започваме — отговори той.
— О’кей. — Тя свали тениската си. Отдолу беше със спортен сутиен. — Къде е това?
Той извади мълчаливо чантата изпод леглото и я отвори. Костюмът за Хелоуин беше сгънат и лежеше най-отгоре. Скелетът, очертан с луминесцентна боя, леко светеше. Той го сложи на леглото.
Корин събра косата си нагоре и се обърна.
— Ще го разкопчееш ли, моля?
Той усети влагата от дъжда по кожата ѝ, като разкопчаваше сутиена ѝ. Тя пак се обърна, държейки с една ръка сутиена на гърдите си, а после го хвърли пред него. Корин гледаше костюма и хихикаше.
— Май става забавно — прошепна тя.
* * *
Сирените и предните светлини бяха изключени на миля преди мотела. Някой отпред говореше по радиото: полицейската кола ги посрещна на пресечката. С малка скорост той ги придружи до сградата.
Те изскочиха, оставяйки вратите на колите отпорени, за да не подплашат заподозрения със звука от затварянето им. Местният полицай поговори с портиера на рецепцията и пак излезе навън.
— Стая номер дванадесет. В края на коридора. Той специално помоли за това.
Полицаите вече бяха извадили пушките от сандъка на предната кола. Франк махна с пистолета си, подканвайки другите да заемат позиция.
Момичето лежеше на леглото, облечено в костюма. Той беше детски, затова бе тесен за нея, но това нямаше значение. Тя имаше две малки дупчици под всяка ноздра, но те бяха прекалено малки, за да му развалят удоволствието от момента. Той стисна ръцете ѝ, чувствайки слабото ѝ тяло през тънката материя. Обладавайки я, Глен не можа да сдържи слабия звук, който се изплъзна от устата му, въздишка на задоволство, която се сля със звука на ударите, идващи от вратата. Първият бе слабо почукване, сменен след няколко секунди от друг, който бе като мощно блъскане, отхвърлило вратата към стената. Той вдигна поглед и очите му се присвиха, когато стаята се изпълни с въоръжени униформени полицаи. За кратко Глен успя да балансира върху нея, преди да се строполи на пода, щом Корин се изправи, смъкна гумената маска от лицето си и изсъска:
— Какво, по дяволите, става тук?
петдесет
Кристиан вдигна телефонната слушалка.
— Моля?
Той изслуша събеседника си, и тогава каза:
— Благодаря. Добра работа. Непременно ще го отпразнуваме.