— Това ще бъде ли проблем? — попита Уийкс.
— Не напълно. Само ще ни забави. Ако информацията е на него, ние ще я извлечем.
След малко той каза:
— Добре. Да видим какво сме направили — той подаде команда на екрана.
— DOS ли използваш? — попита Уийкс.
— Да. Много хора хвърлят сили да крият нещата си от Windows. Те забравят, че Windows не е истинската компютърна система, която функционира. Тя е само добре устроена на повърхността. Ако искаш да разговаряш с BIOS, ти трябва да го правиш по един старомоден начин. — Докато той говореше, на екрана се появи бял текст, нареден ред по ред. — Това изглежда изцяло открито.
— Ние се интересуваме най-вече от файловете със снимки и филми.
— Тука има само един. Файл със снимки. Искате ли да го отворя?
— Естествено.
След няколко мига харддискът леко избръмча и на екрана се появи картина.
Това беше рисунка, груба компютърна графика на череп върху черен фон. Весела усмивка беше наложена върху устата му. Под него, бяха написани с готически шрифт думите:
ЦЕЛУНЍ МЕ БЪРЗО
— По дяволите — каза Уийкс. — Сигурни ли сте, че това е всичко?
— Това е всичко — потвърди Флеминг. — Тука действително няма нищо повече. Нито документи, нито органайзер, нито списък с адреси. Само каша от файлове и програма за текстообработка.
— Възможно ли е този кучи син да е сменил харддиска?
Флеминг кимна.
— Това е възможно. То не би отнело повече от няколко минути с компютър като този. И докато го пазиш сух, ти можеш да съхраниш харддиска навсякъде. Дори под земята, ако го сложиш в найлонов плик.
— По дяволите — каза Дърбън на Уийкс, когато той му звънна да му съобщи новината.
— Окей, виж какво ще направим. Ние ще обвиним копелето за кражбата на кредитната карта и ще му поискаме по-висока гаранция, ограничавайки мястото му на пребиваване, където можем да го наблюдаваме, като започнем от къщата, която той бе наел.
петдесет и едно
— Всичко, което правехме заедно досега, беше насочено към изграждането на вашите актьорски умения. Вече е време да пренесете овладяните от вас техники в пиесата.
Клер, която стоеше зад групата, затвори очи да се концентрира върху това, което говореше Пол.
— И така, какво е пиесата? Една история. Но какъв вид история? Нашите импровизации са преди всичко истории. Разликата е в това, че при импровизацията ние приемаме всичко, каквото и да ни предлагат. В пиесата единият персонаж не е задължително да приема това, което иска другия, и в резултат се стига до конфликт.
Клер отвори очи. Пол я гледаше. После погледът му се плъзна встрани и обиколи групата. За миг тя улови блясъка на студенина и злоба, изпратени към нея. Но това беше толкова кратък миг, че тя не можеше да бъде сигурна в това.
— Станиславски характеризира същността на пиесата, целта на главните ѝ характери, като нейното „върховно осезание“. Често то остава като прикритие от публиката до падането на завесата. Но вие винаги трябва да го помните. Само тогава можете да определите как индивидуалната сцена, или както я нарича Станиславски „свободната игра“, се намесва в темата.
— А писателят? — попита някой. — Нима думите не определят пиесата?
— Забрави за писателя — някои се засмяха, но той продължи сериозно. — За да имат значение думите трябва да съдържат истина. Вашата истина.
Други въпроси нямаше.
— Добре. Пиесата, която ще поставяме, е „Хамлет“. Крис, ти ще си принцът. Кейф — краля. Елен — Гертруда. Клер, ти ще си Офелия.
И отново студен поглед. И защо Офелия? Ако беше се ръководела от изискванията на Пол за въплъщаване на личните преживявания чрез „емоционалната памет“, то трудно щеше да избере ролята на неуравновесена душевноболна жена. Леон — студентът, който тръгна, излезе прав: тук имаше прекалено много игри на въображението. Тя даже се чудеше, дали изборът на Пол не е някаква форма на наказание, и ако е така, то за какво изобщо я наказват.
Над дузина души бяха доведени от предварителния арест в най-голямата от седемте стаи на съда в Ню Джърси. Мястото, където те бяха настанени, бе обградено със стъклена стена, която го отделяше от останалата част на стаята, и в горната част на която имаше прозорче, през което обвиняемите можеха да говорят с адвокатите си.
Адвокатът стана от масата на защитата и наближи стъклената кабина.