— О, Боже! — разочарова се Шийла. — По-добре да ви оставя. Ако имате нужда от нещо, само ми почукайте. Даже старият може да ни налее по чашка, ако не бързате. — Тя млъкна, но след минута добави: — Толкова е хубаво, че пак имаме подходящ наемател. Студентите бяха непоносими с техните партита и с велосипедите си, задръстили целия тротоар. Нищо не ги интересуваше, защото живееха по година и тъкмо им научиш имената, те вече си заминали. Когато посъветвах една от тях да си измие прозорците, които бяха ужасно мръсни, тя само ми се изсмя. Ние имаме асоциация на местните жители. Знам, че току-що пристигате, но вярвам, че в най-скоро време ще дойдете при нас.
Тери отговори уклончиво.
— Представлението започна — подразни я Мо, щом Шийла си тръгна.
— Стига. Хайде да намерим бърза пакистанска закуска. Гладна съм.
— О, ние нямаме в Оксфорд бърза пакистанска закуска — Мо изимитира гласа на Шийла. — Толкова ужасни хора, които не приличат на членовете в асоциацията на местните граждани.
Вторият неканен гост се появи по-късно. Дойде посред нощ, след като бяха заспали. Чу се болезнен пронизителен вик, който разсече като бръснач сънищата на Тери.
Тя бе свикнала да спи в шумния нощем Лондон, но непознатият крясък я събуди внезапно и сърцето ѝ щеше да се пръсне.
Беше леко пияна. Двете с Мо бяха открили най-големия и скъп магазин за деликатеси, който някога бе виждала. След като накара приятелката си да не сипе повече язвителни бележки към студентските стипендии и припечелените с труд пари на честните данъкоплатци, те завършиха деня с две изстудени бутилки шампанско „Перие“, парче сирене „Стилтън“, пастет от пилешки черен дроб и голямо парче мармаладов кейк. За щастие, Мо откри и студентския пътеводител на Оксфорд.
Тъй като нямаше столове, ядоха на горния етаж, изтегнати на двойния матрак на Тери, като две ученички, устроили си среднощно пиршество, които се наливаха с шампанско, докато Мо четеше на глас откъси от пътеводителя.
„Театрално дружество Хертфорд. Миналата година, през зимата, ние успешно поставихме «Сън в лятна нощ», разкриваща мрачната страна на Шекспировата комедия. Сериозните драматични актьори са винаги добре дошли.“ Звучи забавно. „Клубът «Муслона». Организира първенства с пръчката на Мечо Пух за търсене на северния полюс и изричане на заклинания.“ Мили Боже! Какво стана със стачкуващите и с промяната на света. Слушай, има още. „Дружество на зюмбюлите. Посветено на пиенето, упадъка и твърдението на Сандлер, че поезията е синтез от зюмбюли и бисквити.“ Мо хвърли книгата на пода.
— Днес открих, че студентите са досадни и егоцентрични, но ако знаех, че се връщаш при тях, щях да те вържа за масата в кухнята.
— Не ставам за член на такова дружество — отбеляза кротко Тери. — Не съм студентка. Не съм членувала в тях, дори като студентка.
Тя разбираше защо Мо беше кисела. Никога нямаше да са толкова близки. В понеделник Мо щеше да се върне в Лондон, за да снима реклами за дамски превръзки, докато Тери щеше да започне доктората си. Въпреки че Мо обеща да идва, техните пътища се разделяха. Да се напият тази вечер за сбогом.
Тери седна в леглото, ослуша се и зачака. Крясъкът, който я събуди, пак се повтори, и то така близко, че за момент тя помисли, че идва от стаята. Тя сдържа дъха си, без да издаде нито звук.
Две святкащи очи я гледаха с ярост през прозореца. Тя потрепери, после си пое дъх с облекчение. Беше котка. Под самия прозорец имаше навес. Животното просто се бе изкачило по полегатия покрив.
Стана от леглото и тръгна към котката, като се опитваше да не я изплаши. Зад гърба ѝ Мо мърмореше нещо, все още сънена. Тери се приближи до прозореца, но котката се обърна, пързулна се и падна на плочника. На нея ѝ се стори, че видя нещо розово отзад, като рана. Котката беше вече далеч, когато тя осъзна, че това беше лъщящата и разширена вулва на животното. Докато гледаше занемарената градина, снежнобяла на лунната светлина, тя пак я зърна, преди да се изгуби под сенките.
Мо запали лампата. Градината в миг изчезна, заменена от сребристочерното отражение на Тери, гола, по тениска и с разчорлена коса.
— Какво стана?
— Беше една котка — каза тя, като се върна в леглото — Беше странно — тя потрепери, — задните ѝ части бяха разтворени.
— Може да е била разгонена.
— Като я чух, че се опитва да влезе… Бог ми е свидетел, че не съм суеверна, но…
— Не позволявай да те баламосват с убитото момче — каза Мо. — Те ще се опитат. Няма да им харесва, че си момиче, а не те е страх. Ще се опитат да те изплашат. — Тя докосна косата на Тери и прошепна: — Ела…