От входа откъм улицата изглеждаше, че апартаментът — четири стаи и кухня — се намира на партера, но от двора, който впрочем водеше към зелена площ, оградена с къщи и жилищни блокове, същият апартамент се падаше на втория етаж, защото цялата сграда се намираше върху наклонена повърхност.
Свидетелката имала две кучета. По време на разпита не скри, че от години четирикраките домашни любимци са нейната голяма страст. Сега гледала лабрадор и шпаньол. Извеждала ги по четири пъти на ден. В седем сутринта ги водела на дълга едночасова разходка.
— Ранобудна съм. Никак не обичам да се излежавам сутрин — призна тя.
След разходката сядала да закуси и да прочете вестника си, а кучетата получавали „сутрешната си дажба“. В дванайсет отново излизала с тях и се връщала след час. Докато тя обядвала, двамата й четириноги приятели получавали за награда по някое „изсушено свинско ухо или друго лакомство за гризкане“.
В пет часа отново излизала с кучетата, но за по-кратко. Прибирала се след около трийсет минути, за да има време да се навечеря и да нахрани спокойно Пепе и Пиге, преди да стане време за новините по телевизията. И последно извеждала кучетата — за „вечерен пиш“ — между десет и дванайсет вечерта в зависимост от програмата по телевизията.
Ежедневието на свидетелката очевидно беше изцяло съобразено с потребностите на кучетата й. През свободните си часове тя слизала да свърши някоя работа из града, срещала се с познати — „предимно приятелки и стопани на кучета“ — или работела от къщи.
Покойният й съпруг някога притежавал счетоводна фирма, където тя работела на половин работен ден. След смъртта му продължила да помага на част от старите си клиенти във финансовите им дела. Но основният й източник на доходи си оставала пенсията от съпруга й.
— Рагнар винаги е бил предвидлив мъж. Имам си всичко.
Понеже полицаите проведоха разпита в жилището й, можеха със собствените си очи да се убедят в думите й. Обстановката показваше недвусмислено, че Рагнар се е погрижил съпругата му да не търпи никакви лишения.
Свидетелката разказа как към единайсет часа предната вечер излязла на редовната „пиш разходка“ и видяла как жертвата тръгва към центъра.
— Май отиваше на купон, но може и да греша, защото в днешно време младежите купонясват по всяко време на денонощието, не само вечер.
Свидетелката се намирала на трийсетина метра от момичето, но била сигурна, че е видяла именно жертвата.
— Тя не ме видя, защото бързаше. Иначе щеше да ме поздрави.
След пет минути свидетелката се качила в апартамента си и след като приключила с битовите задължения, си легнала и заспала почти веднага. Общо взето, с това се изчерпваха спомените и от въпросната вечер.
Тазгодишното невероятно лято започна през май и сякаш никога нямаше да свърши. Ден след ден се нижеха, без дори съвсем лек полъх да раздвижи въздуха. Слънцето прежуряше като огън, по бледосиньото небе не се виждаше дори облаче, температурите постоянно гонеха нови и нови рекорди. Затова на следващата сутрин Маргарета излязла с кучетата си още в шест и половина — по-рано от обикновено, защото „това лято е направо непоносимо горещо… и не съм единствената, която смята така… и исках да избегна жегата“. Пък и всеки съвестен стопанин на куче знаел, че горещината е опасна за домашните любимци.
Маргарета тръгнала по обичайния си маршрут: завила наляво още на входа, минала покрай съседните сгради и поела по пътеката надясно, която слизала към гората на стотина метра от къщата, където живееше тя. Половин час по-късно, в седем и нещо, жегата станала непоносима и тя решила да се прибира. Пепе и Пиге изплезили езици, а стопанката им започнала да мечтае за сенчестия си апартамент и нещо разхладително.
Горе-долу по това време небето неочаквано притъмняло, извил се бурен вятър и отекнал гръмотевичен тътен. Когато първите капки затрополели по асфалта, й оставали няколкостотин метра до входа и тя започнала да подтичва, но усилията й се оказали безсмислени. Рукнал пороен дъжд и тя стигнала до двора откъм зелената площ вир-вода. Тогава забелязала, че прозорецът на спалнята на съседката е отворен, вятърът го блъска насам-натам, а завесите са мокри.
Маргарета влязла в сградата — „трябва да е било към седем и половина по мои изчисления“ — и позвънила няколко пъти на звънеца, но никой не й отворил.