Първо, трябвало да се направи нещо за войската, която дълго се лутала без посока, служейки предимно като лична охрана на Ехнатон в Амарна. В продължение на години войсковите части не били марширували на север към Сирия, на запад към Либия, нито на юг към Нубия, за да печелят територии и да събират контрибуции.
Армията трябвало отново да бъде обучена и съставът ѝ да бъде увеличен. Пехотата трябвало да бъде снабдена с най-добрите оръжия - копия, лъкове и стрели, както и кожени щитове. Конницата от каляски, елитът на египетската войска, трябвало да получи нови коне, каляски, хамути и доспехи. Страничен ефект от това подновяване са стотиците работни места за занаятчии, които щели да оборудват новата армия. Започвал просперитетът.
За да започне да строи отново, Египет имал нужда от дървен материал от Ливан, но процъфтяващата по-рано търговия практически била спряла. Първокачествените кедрови трупи заминавали за други, по-убедителни съседни държави. Трябвало да се намерят хитри, умеещи да водят преговори посредници, за да се възстанови тази изгодна търговия. Страхът от възраждането на египетската войска можел безкрайно да подпомогне преговарящите за поставянето на благоприятни условия. Войската била ключът за решаването на всички проблеми, но превъоръжаването струвало пари.
Отново били отворени административните служби в Мемфис. Докато Ехнатон се лутал в собствения си свят в Амарна, голямата бюрокрация на Египет се била разпаднала. Все още се събирали данъци, но в писмените свидетелства намекват за ширеща се корупция из цялата система, тъй като държавните служители насила взимали зърно от земеделците. Трябвало да се назначат нови министри и служители, за да се смаже бюрократичната машина.
В египетската история действат две константни величини - реката и земята. Тези естествени източници на богатство никога не били изневерявали на страната, нямало да изневерят и този път. Земеделците пак ще прибират по няколко реколти, а новите събирачи на данъци ще трябва да бъдат по-честни. На местните управители ще се държи отговорност за действията им, а данъчните структури ще бъдат леко променени.
Някогашните вносни стоки и контрибуции отново ще потекат към страната, храмовете и светилищата, затворени от Ехнатон, отново ще бъдат отворени, ще бъдат построени светилища на боговете и ще се възстановят златните им статуи. Занаятчиите пак ще леят и гравират хиляди статуи. Тива отново ще стане религиозната столица на великия бог Амун. Всичко това щяло да отнеме многогодишни усилия и значителни богатства.
Изпълнението на тези взаимносвързани задачи не било по силите на 11-годишния фараон. Необходима му била помощта на няколко способни хора. Докато Тутанкамон и Ан- хесенамон растели, природата щяла да осигури естествените ресурси, а новият кабинет - ръководството, което ще определи насоката на развитие на държавата през следващото десетилетие. Младият цар и царицата се появявали често, за да освещават храмове, да извършват официални ритуали на фестивалите, да поръчват строителството и реставрацията на храмовете, да приветстват чуждестранните високопоставени пратеници, но те си били деца, които трябвало да се учат.
Докато израствал и навлизал в зрелостта, Тутанкамон започнал все по-добре да разбира какво означава да си цар на Египет. Няма причина да смятаме, че не е приел задачата си с желание и че не е поемал все повече отговорности с течение на времето. Той е настоявал за срещи с държавните си служители - везирите на Горен и Долен Египет, управителя на хазната, управителя на царските дела, главнокомандващия на армията - и им задавал въпроси във всички области на тяхната компетентност. Страната била обширна и младият фараон не можел да има поглед върху всичко, така че служителите му запазили своята огромна власт.
Тяхната честност и преданост били от съдбоносно значение за младия фараон. Древната поговорка гласи: „Благодарен цар, верен везир“.
Стремежът на новия фараон да поддържа контакт с обществеността показал на хората, че той разбира какво им е минало през главата. Пред храма в Карнак била издигната два и половина метра висока стела, която звучи като програмна декларация. Като се има предвид, че това е най-ранната реч с цел спечелване на кампания, писателят на Тутанкамон трябва да е бил истински вдъхновен. На най-горния край на стелата е гравирана сцена как Тутанкамон предоставя дарове на Амун. Дори човек да не може да прочете йероглифите, посланието е ясно. Това бил фараонът, който принася тамян на Амун. Нищо общо с предишния режим! В текст отдолу Тутанкамон се оплаква в какво плачевно състояние заварил храмовете на Египет и описва всичките си усилия да възстанови предишната им слава: