Имаме основания да смятаме, че е бил момче, когато е починал, и че наследникът му Ейе е подкрепил кандидатурата мy за трона и е служил като негов съветник през време на краткото му владичество. Още повече, че именно Ейе е уредил погребалните церемонии, а може да е уредил и смъртта му, ако се отчете фактът, че бил назрял моментът някой да поеме държавното управление,20
Аз не знам някой египтолог въобще да е коментирал това предположение и все пак, както ще видим, Мейс не бил далеч от целта.
На 16 февруари 1923 година преддверието най-после било изпразнено. Когато Картър разбил стената и влязъл в погребалната камера, пред очите му се изправило нещо, което изглеждало като стена от злато. В действителност гледал позлатеното светилище, което обгръщало тялото на Тутанкамон. То било с размери 5,70 на 3,70 метра и почти изпълвало цялата погребална камера - на Картър му било трудно да се придвижва в тясното пространство между светилището и стените. Вратите на светилището били затворени, така че Картър не знаел, че вътре имало още светилища едно в друго и всичките обгръщали саркофага на Тутанкамон. Всяко светилище трябвало да бъде разглобявано и изнасяно от погребалната камера, преди да може да се изучи следващото - трудна задача предвид на ограниченото място. За древните работници работата била много по-лесна, защото те трябвало да сглобяват светилищата от пресен и здрав дървен материал.
Картър трябвало да се справя със сухо и крехко дърво.
Все още личали указанията за сглобяването на светилищата, изписани с черно и бяло мастило от дърворезбарите. На предната плоскост бил написан йероглифът 
, който означава „преден“, а на задната - йероглифът 
, който означава „заден“. Тези йероглифи съвпадали с онези от по-външните светилища, подредени едно в друго. Инструкциите били работниците да сглобят светилищата така, че вратите да се отварят на запад, за да може царят да излезе в задгробния свят, но по някакъв начин се получило обратното. Тутанкамон влязъл в нашия свят, а не в отвъдния.
Когато разглобили и преместили светилищата, най- после се открил саркофагът. Той бил издялан от цял блок жълт кварцит и на всеки от ъглите му била изобразена по една красива богиня с криле, протегнала ръце, за да защитава Тутанкамон. Капакът бил от розов гранит, боядисан така, че да изглежда като жълтия кварцит на основата - предшественик на фалшивия мрамор. При подготвянето на погребението на Тутанкамон в бързината вероятно се е случило нещо, което е причинило счупването на оригиналния капак, така че са го заместили с капак от розов гранит. Обаче каменоделецът отново имал проблем - получила се пукнатина, която трябвало да бъде заличена с мазилка и боя.
Бързината, с която е била подготвяна гробницата на Тутанкамон, направила работата на Картър по-трудна - той често се натъквал на грешки на работниците. Например пукнатината в капака на саркофага пречела той да бъде повдигнат наедно, но в края на краищата донесли скрипец, прекарали въжетата под капака и успели да го повдигнат. Намирайки се на крачка от целта си, Картър пише:
В долината с гробниците на царете трябва да са се случили много странни неща, тъй като тя се превърнала в гробище на Тиванската нова империя, но човек би се излъгал, ако си мисли, че настоящите случки са по-малко интересни и драматични. За нас това беше върховен и кулминационен момент, момент, който аз с нетърпение очаквах, откакто стана очевидно, че помещенията, разкрити през ноември 1922 година, са гробницата на Тот Aнх Амун, а не скривалище на мебелите му, както се твърдеше. Всеки от нас чувстваше сериозността на случая, на всекиго от нас се отразяваше по някакъв начин перспективата за онова, което предстоеше да видим - погребалните обичаи за цар от древен Египет отпреди 33 века. Как ще изглежда този цар? Такива бяха очакванията и мислите, които се блъскаха в главите ни по времe на настъпилата тишина. Крикът за повдигането на капака беше в готовност. Аз дадох знак. Сред напрегнатата тишина огромният капак, счупен на две, тежащ повече от тон и четвърт, се вдигна от ложето си.21