Маха Коган
Учението на Шамбала
(Тематичен сборник)
ПРЕДИСЛОВИЕ
Тази книга представлява един тематичен подбор от посланията към човечеството на Учителя Мория, известни под наименованието Агни йога, а също и Жива етика или Учение на живота. Тези Послания са дадени на Света с благоволението на Главата на Духовната иерархия на планетата и са изложени в 13(14) тематично не напълно обособени книги, издадени през 20-те и 30-те години в различни страни на Европа. В изданието на Руския духовен център от 1992 г. тези книги обхващат над 2000 страници. Една толкова значителна по обем и така богата по тематика информация из исква не малко усилия и време дори за съвсем повърхностно запознаване, във връзка с което сам почитаемият Махатма препоръчва:
„Правилно е да се възлага на сътрудниците да събират от книгите на Учението отделни задания. При това те ще прочетат книгите по-внимателно и ще помислят кое принадлежи към даденото задание. По-късно ще могат да се съставят не големи издания. Учението за Живата етика е необходимо за всички слоеве от населението. За това от начало могат да се подберат по-простите положения, а след това да се премине към изискващите предварителни познания. По този начин хората ще придобиват все по-голяма устременост в разбирането на духовния живот.“ (10–530)
Следователно Учителят Мория позволява на последователите и сътрудниците си с познавателна цел да подбират отделни по-лесно разбираеми теми от Учението и да ги разпространяват като отделни брошури или по-големи книги. Това ще бъде особено полезно за онези хора, които за първи път се срещат с това Учение и желаят да придобият една по-обща представа за неговите основи. Самият подбор на темите, както и подреждането на цитатите вътре в тях, подлежи на по-нататъшно усъвършенстване и доизглаждане, върху което съставителят на този сборник продължава да работи, Същевременно ние предлагаме същата тази задача и на останалите последователи на Агни йога, разбира се, съобразно техния интерес и компететност. Няма съмнение, че тази работа ще е само едно начало на нови, по-прецизни и по-обширни подборки от всеобхватното учение на Живата етика. Остава открит въпросът и за неговото сравнително изучаване и съпоставяне с другите духовни Учения на човечеството, предадени му от неговите по-старши Братя през вековете. Единствено по този начин обществото ще се избави от неверието, фанатизма, алчностга, егоизма и другите язви на ума, които му пречат да тръгне по единствено правилния и отреден му от еволюцията път нагоре, към безпределното съществуване.
ВЪВЕДЕНИЕ
Всички духовни Учения на човечеството разглеждат човешкия индивид като изграден най-общо от една основна, неразрушима и вечна субстанция, известна на повечето от хората като душа и една или повече по-нетрайни и временни обвивки или придатъци, обозначавани като тяло, евентуално разделяно на физическо, астрално, ментално и пр. Еволюцията на човека, като се започне от Сътворението, което все още остава за окултизма една съкровена тайна, би могла да се придвижва по два основни пътя: Първият е, ако се вземе за начало физического тяло, чрез постепенного му обогатяване и одухотворяване с нови, все по-съвършени и фини обвивки или качества, в центъра на който е енергетичната същност на индивида или душата. Вторият възможен път има за основа душата или духа, към който постепенно са се наслагвали все по-грубите и примитивни обвивки или тела, достигайки до физического тяло или плътта, като най-нетрайната и обременяваща част на Божието подобие, станала причина за всичките му беди и нещастия от момента на сътворението и до сега. Тези два пътя са възможни, както за еволюцията на човешката раса като цяло, така и за развитието на всяка отделна личност, в която са заложени предпоставки както за развиване на Божествените й качества, така и за изпадане във властта на илюзията, т.е. на плътта. Старозаветният разказ за сътворението и грехопадението е отражение на тази двойственост в същността на човешкото същество, даваща му свободата на избор по кой от двата възможни пътя да поеме — по пътя на духовного извисяване, водещ до пълно разгръщане на всичките му запожби и приравняващ го по величие с неговия създател или създатели, или по пътя на духовната деградация и разложение, водещ до приковаването му към материята и в крайна сметка към окончателното му разлъчване с отредената му от еволюцията съдба. По този повод е казано: „Влезте през тесните врата, защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел и мнозина ги преминават, но тесни са вратата и стръмен е пътят, който води към живота и малцина ги намират.“ (Ев. от Матей: 7;13,14) Този план на устройство и развитие на човешката индивидуалност предполага закономерно и съответни условия за съществуване, което се удовлетворява от наличието на съпътстваща, сродна на даденото телесно ниво или равнище на духовност организираност на пространството, обозначавана съответно като материален или земен и трансцедентален или Надземен свят. Трансцеденталният свят е достъпен за болшинството от хората (и то за кратко време) само по време на сън или за различен срок от време след окончателното прекратяване функциите на физическото тяло, т.е. след смъртта, от където и това състояние се възприема като задгробно и много съмнително. В Книгите на Агни Йога се употребяват понятията астрален, ефирен и, най-често, тънък, в смисъл на изтънчен, фин свят, отнасящи се до това ниво на организация на пространството и материята, в което задължително пребивават след напускането на физическото си тяло всички човешки индивидуалности. Но има личности в историята на Земята, които поради лични заслуги или по призвание са придбили възможност или способност още приживе, във физическото си тяло да влезат в допир било спонтанно, било по желание с невидимия, по-сложно организиран и по-висш свят на извън телесното съществувание. Някои са осъществили контакт и с конкретни обитатели от Надземния свят и са получили определена информация за устройството му и за еволюцията на човешката индивидуалност. Обемът на тази информация винаги е ограничен, а понякога и прекалено оскъден, за да позволява създаването на някаква по-пълна представа за цялостното устройство на невидимия свят. По тази причина и описанията му в повечето случаи са доста неясни и противоречиви, което всява съмнение и неверие в тяхната достоверност. Съществуват огромен брой книги с описания и практически напътствия за връзка с отвъдния свят, обединявани под названията окултни, херметични, мистични и други такива, без да се смятат Свещените писания и Завети на човечеството, стоящи в основата на всички световни религии в днешно време. Особено задълбочено са разработени отделните методики на окултизма от различните течения и школи на източния окултизъм, известен на западния свят като Йога (Йогизъм). Но болшинството от практиките на Йога и другите окултни школи в действителност не водят по пътя на истинското духовно развитие и усъвършенствуване, имащо като крайна цел или, по-точно, като резултат най-общо преодоляване на кармата. Дори напротив: по-голямата част от тези практики и системи по същество задълбочават и усложняват кармичната обвързаност на човека, защото са насочени преди всичко към придобиването на някакво собствено предимство, което не е нищо друго освен егоизъм и самолюбие. Докато именно освобождаването от егоизма е първото и решаващо условие за въздействие върху кармата. Що се отнася до истинския последовател на окултизма или на йога, за него дори и желанието за освобождение от веригите на кармата трябва да не съществува. Той трябва просто да няма никакво желание за себе си.