— Чакай, Тото! — казах, докато обличах новото си яке.
Имаше големи скрити прорези за крилете. Интересно откъде го беше намерила Ан. В „Птицо-детска мода“? Тото упорито се опитваше да се напъха в ръцете ми, притеснен да не го забравим.
— Тото? Може би е по-добре да останеш вкъщи — казах и вдигнах ципа на якето. — Нали се сещаш, да пазиш къщата.
Той застина и се втренчи в мен.
— Доста гадно от твоя страна — каза той.
Ейнджъл се приближи, прегърна го и му рече утешително:
— Предлага го, защото си страшно свиреп, чуваш изключително добре, а и имаш такива остри зъби.
Вътрешно завъртях очи.
— Да. Не защото си куче или нещо такова.
Тото седна и доби онзи инатлив вид, който по принцип беше типичен за Гази.
— Искам да дойда.
Зъба ми се ухили зад гърба му. Въздъхнах тежко и се троснах ядосано:
— Хубаво.
Той скочи в ръцете ми и ме близна по бузата. Трябваше да поговоря с него за този навик.
След пет минути вече бяхме във въздуха и летяхме към Вашингтон.
— Е, Ейнджъл? — обърнах се към нея.
Тя се носеше в нощното небе на белите си криле. Макар че бяха с размах от два метра и четиридесет сантиметра, напомняха крилете на гълъб.
— Да си долавяла нещо от мислите на Ан? Каквото и да било?
— Всъщност не. — Ейнджъл се замисли. — Успях да разбера само, че наистина работи за ФБР. Държи на нас и иска да сме щастливи. И мисли, че момчетата са мърльовци.
— Аз съм сляп — каза Иги раздразнено. — Очаква се да не мога да чистя.
— Разбира се, нали си инвалид — казах със сарказъм. — Все пак не можеш нито да правиш бомби, нито да готвиш, а и никога не си печелил на „Монополи“. И изобщо не можеш да познаеш кой кой е само с едно докосване на кожата или перата.
Гази се изхили, а Иги повдигна вежди. Обърнах се отново към Ейнджъл.
— Нещо друго?
— Има нещо, което не ни казва — продължи Ейнджъл колебливо. — Но не знам какво е. Дори и в собствения й ум не е много ясно. Но е нещо, което предстои да се случи.
Наострих всичките си сетива.
— Какво точно? Кани се да ни предаде на Белите престилки?
— Не мисля, че дори знае кои са Белите престилки — каза Ейнджъл. — Не знам дали е нещо лошо. Може да е друго… например да иска да ни заведе на цирк.
— Това ще дойде малко в повече — измърмори Зъба.
— Хм. Добре — рекох. — Знам, че се отпуснахте и се чувствате добре тук. Но не трябва да приспиваме бдителността си, нали?
— Става — отвърна Ейнджъл.
— Студено ми е — обади се Тото.
Присвих очи, а Ейнджъл ми се усмихна.
— Нали имаш козина? — отбелязах.
— Да, но тук е студено.
Стиснах зъби, разкопчах якето, пъхнах Тото вътре и се направих, че не забелязвам подхилкването на момчетата. Тото подаде глава от пазвата ми и рече доволно:
— Така е по-добре.
— Ей! Първият адрес е тук долу — посочи Зъба. — Да действаме!
36
— Сигурно баща й е бил бръснар? — предположи Ръч.
Погледнах към Зъба. Този адрес беше най-близо до неговото име — мястото, където допускахме, че може би беше живяла майка му. Мислехме, че е била самотна майка, под двайсетгодишна, която дала Зъба за осиновяване. Както при първите два адреса, и тук ударихме на камък — бръснарски салон, сгушен до бизнес сграда.
Зъба вдигна рамене незаинтересовано. Аз обаче го познавах добре и не ми убягна как стегна челюст.
— Съжалявам — казах му меко.
Той ме погледна и само за миг в очите му проблесна нещо. След това отново стана безизразен.
— Няма значение. И без това не очаквах да открием кой знае какво — рече той. — Вероятно ще бъде загуба на време, но все пак да проверим ли и последния адрес?
— Да — каза Иги.
Това бяха координатите до неговото име.
— Хайде, да тръгваме — нареди Зъба и излетя, без да се обръща да провери дали го следваме.
— Доста се натъжи — прошепна ми Ейнджъл, щом Ръч и Гази скочиха във въздуха.
— Знам, миличка — отвърнах й шепнешком аз.
— Мен не ме интересува откъде съм — каза Ейнджъл чистосърдечно и ме погледна в очите. — Откъдето и да съм дошла, не искам да се връщам там. Не и ако и вие не можете да дойдете.
Целунах я по челото.
— Ще мислим за това, когато му дойде времето. Ако изобщо се стигне дотам — отговорих. — Засега нека просто настигнем останалите.
— Чакайте — обади се Тото и притича до един противопожарен кран. — Пиш пауза.
37
— Над магазините има ли жилища? — попита Иги.