И замръзнах. Това не беше нападение. Тя се залепи към него като магнит, вдигна се на пръсти и го целуна — по устата.
Зъба застина за момент, след което вдигна ръце и я хвана за кръста. Очаквах да я отблъсне — надявах се да прояви благоразумие и да не нарани чувствата й.
Пред изумения ми поглед обаче ръцете му се плъзнаха по гърба й и я придърпаха по-близо. Той наклони глава, за да им е по-удобно да се целуват.
Отстъпих, затаила дъх. Имах чувството, че ще се срина.
О, Господи.
Завъртях се на пети и се втурнах по коридора към дамската тоалетна.
Заключих се в една от кабинките и седнах на капака на тоалетната. По челото ми изби студена пот. Треперех, сякаш току-що се бях борила за живота си. В ума ми изплува образът на Зъба — придърпваше момичето и накланяше глава. Затворих очи, но той не изчезна.
Добре. Стегни се. Боже. Какво ти става?
Дишах учестено, а в стомаха ми се събра разяждащ гняв.
Не, успокой се. Успокой се.
Насилих се да вдишам дълбоко няколко пъти. Вдишай. Издишай. Вдишай. Издишай.
Добре. Само се успокой. Целуна някакво момиче. Голяма работа. И какво изобщо ме интересуваше това? Имаше ли значение, дори да нацелуваше всички момичета в училището? Той ми беше… като брат. Имам предвид, не ми беше истински брат, но като брат. Да. Това е. Бях се изненадала, но след като смелих видяното, се успокоих.
Изправих се, излязох от кабинката и напръсках лицето си със студена вода. Бях добре. Искам да кажа, така или иначе, нямаше повод да не бъда.
Може би изпитваш някакви чувства към него — каза Гласът ми. Е, не! Не благоволяваше да ми отговори, когато наистина имах нужда, но изпаднех ли в емоционален стрес, с който определено предпочитах да се справя сама, не можеше да му затвориш устата.
А може би не — отвърнах високопарно.
Няма вечно да бъдете деца — продължи Гласът с лека насмешка. — Хората порастват, раждат им се деца. Помисли за това.
Потиснах желанието да изкрещя от безсилие и стиснах здраво умивалника, за да не започна да удрям глава в стената. Все едно след тези думи бих могла да мисля за нещо друго.
53
— Ето ги.
Ари фокусира бинокъла на малката групичка на пътя на около четиристотин метра от тях. Прибираха се в идеалния си дом след ден в идеалното си училище. Колко трогателно! Погледна в задната част на микробуса. Шестима Заличители, преобразени и готови за действие, само чакаха неговата команда. Новата Макс седеше отзад при тях със слушалки на ушите.
— Пак изнася речи — каза новата Макс.
Ари изпръхтя. Какво самочувствие имаше Макс — истинската Макс! Колко беше нахакана! Командореше останалите, сякаш й бяха роби.
Роби. Не звучеше зле. Ари си представи пернатите мутанти като свои роби и мисълта го ободри. Щеше да ги кара да вършат всичко, абсолютно всичко. Да му носят храна, да му напомнят да си вземе лекарствата… А Макс щеше да му разтрива раменете, когато крилете го заболяха. Би било страхотно!
Чу се тихо жужене — алармата на часовника. Ари изгълта шепа хапчета и настрои алармата отново.
За нещастие, нямаше да се стигне до това да му станат роби. За щастие, щеше просто да ги очисти.
— Честно, това момиче просто не може да се радва на живота — каза новата Макс с отвращение.
— Да й дадем повод да бъде нещастна — каза Ари и натисна газта.
Сърцето му заби възбудено. Ненавиждаше Макс, но обичаше да се бие с нея. Друг не можеше да му предложи същото вълнение, същото предизвикателство — дори и Зъба. С всеки бой Ари се приближаваше все повече до победата. Един ден последния удар щеше да нанесе той. На лицето й щеше да се изпише изненада…
След секунди микробусът застигна групичката. Щом чуха свиренето на гумите, те се обърнаха.
— Да ви качим, деца? — каза Заличителят на предната седалка, който още не се беше преобразил.
— А бонбони нямаш ли? — направо изръмжа истинската Макс.
След което видя Ари.
В гърдите му се надигна смях и той удари спирачки. Това беше жестоко! Каква омраза и страх проблеснаха в очите й, щом го видя!
— Да се хващаме за работа, момчета! — извика. — Макс е за мен!
Заличителите изскочиха през задната врата още преди микробусът да спре.
Време беше да се позабавляват.
54
И за пореден път: Ари беше жив? Беше се върнал? Трябваше да помисля над това по-късно.