— Човек би предположил, че след четиринайсет години ще олекне — рече жената с тъга. — Но не е така. Същата болка, непрекъснато.
Дъхът заседна в гърлото ми. Четиринайсет години? Грифитс? Образът на репортерката изчезна и бе заместен от мъж и жена.
Мъжът беше прегърнал съпругата си през рамо. И двамата изглеждаха тъжни.
И още нещо.
Жената изглеждаше точно като Иги.
67
Зъба ме изгледа напрегнато през кичурите коса, които винаги покриваха очите му.
— Стояха пред дома си. Видях достатъчно и ще мога да разпозная къщата — казах бързо шепнешком.
Беше късно и останалите вече спяха. Бях изчакала досега, преди да споделя със Зъба какво бях разбрала.
— Името им беше Грифитс. Детето им изчезнало преди четиринайсет години. И жената беше абсолютно копие на Иги.
Зъба поклати бавно глава и се замисли.
— Не мога да повярвам, че си успяла да попаднеш точно на това.
— Знам. Но възможно ли е да е постановка? Дори ни забрани да гледаме телевизия. Просто… Мисля, че е добре да го проверим.
Зъба отново поклати глава.
— Колко къщи има във Вашингтон?
— Зад тази имаше голяма мрачна църква, на около пресечка от нея. Старомодна, с много висока камбанария. Надали има много такива.
Зъба въздъхна.
— Около милион.
— Зъб! Това е сериозен пробив! Категорично трябва да идем и да проверим!
Той ме погледна.
— Нали сме наказани — каза с безизразно лице.
Изгледах го за кратко, след което и двамата избухнахме в смях.
68
— Какво има?
Зъба се държеше странно цяла вечер. Носехме се високо над светлините на града, а той непрекъснато бършеше чело и разкършваше рамене.
— Много ми е горещо — промърмори. — Но не е от болест. Просто… много ми е горещо.
— Както се случи с мен? — повдигнах вежди аз. — Хм. Изчакай седмица, след това ще полетиш като „Конкорд“. Вероятно. Или пък просто умираш.
Ухилих се насреща му, но той не ми обърна внимание.
— Наистина ли ти е зле?
— Не. Но се сетих за нещо. Имам от твоята кръв.
Погледнах го. Махаше плавно и мощно в нощта с големите си тъмни криле.
— Е, и? Това е просто кръв.
Той поклати глава.
— Не и нашата. Червените ни кръвни телца имат ДНК, не забравяй. Получих от твоята ДНК.
Замислих се.
— Е, и?
Той повдигна рамене.
— Може би затова се чувствам така. Може би това не е предназначено за мен.
— Хм… И не знаем дали е за добро, или за зло, или е без значение.
— Предполагам, че скоро ще разберем — каза той.
Оказа се, че във Вашингтон има на практика стотици проклети църкви с високи камбанарии. Въпреки че надеждата да намерим точната днес беше доста мижава, все пак обикаляхме небето в търсене на църква в жилищен квартал. Спуснахме се над десет пъти, но след огледа на близките къщи давах знак да се издигнем отново.
След три часа подобни занимания огладняхме и се уморихме. Дори нямаше нужда да говорим — спогледахме се, повдигнахме рамене и завихме едновременно обратно към къщата на Ан.
Когато стигнахме, беше около 3,00 сутринта. Насочихме се към прозореца на неизползван килер на втория етаж, който бяхме оставили отворен.
— Зъб!
Той ме погледна, а аз посочих къщата.
Силуетът на Ан ясно се очертаваше в прозореца на спалнята й. Беше будна и ни чакаше — в три часа сутринта. Тази жена спеше ли изобщо?
Дали беше обикновен шпионин на ФБР, или нещо друго?
Внезапно се почувствах изтощена. Спуснахме се към къщата, свихме криле в последния момент и се шмугнахме през прозореца. Събрахме юмруци, потупахме ги и се насочихме към стаите си. Събух обувки и се метнах на леглото с дрехите. Не вярвах Ан да влезе.
Вече беше видяла каквото беше нужно.
69
Следващите няколко седмици бяха най-сюрреалистичните в живота ми, което е сериозно предизвикателство, тъй като се съревноваваха с детството в клетка, живота на беглец, откритието на други мутанти в подземна лаборатория под нюйоркското метро… о, да, и крилете.
Това обаче беше далеч по-странно.
Не се случи нищо лошо.
Върнахме се на училище и всичко потече нормално, с изключение на това, че Гази и Иги някак съумяваха да прекарват дните си, без да взривяват нищо. Както никога.
Злобекторът не ни се бъркаше — вероятно по здравословни причини, за да си спести припадък от ярост.
Класната на Ейнджъл се държеше обичайно — в смисъл, не се случваше внезапно да поведе учениците си към някой магазин за играчки и да им накупи каквото си поискат. В такъв случай бих заподозряла нещо.