— Отбих се в училище — каза той. — Стори ми се, че е малко напечен ден.
Изсмях се сухо.
— Да, може да се каже.
— Отдолу долита някаква суматоха? — попита Иги.
— Точно така — отговорих и в този миг осъзнах, че беше тук. — О, не… Иги! Какво стана?
— Ами… — започна той с посърнало лице. — Нямаха нищо против крилете. Всъщност много им харесаха. Особено когато цели осем издатели и списания се впуснаха в наддаването за пълните права върху биографията ми — със снимки и интервюта лично с урода.
В гласа му се прокрадна остра горчивина.
— О, не — удивих се. — Решили са да разкрият тайната?
— Щяха да ме превърнат в местната забележителност — отговори Иги. — За масова употреба.
Потиснах прилива на въодушевление, че отново беше с нас, за да дам шанс на съчувствието си да се прояви.
— Съжалявам, Иг — казах и го потупах по рамото. — Надявах се да излязат истински.
— Точно там е проблемът — каза той с ядосано изражение. — Може би са истински. Не знам. Може би не са. Но ги усетих като истински, които истински искаха да изкарат пари чрез мен.
Не се сдържах и го докоснах отново.
— Много съжалявам, Иги, наистина. Но много се радвам, че си отново с нас.
— Аз също — каза той. — Още преди да се побъркат, ми липсвахте ужасно.
— Всичко това е прекрасно, ако искате по-късно може дори да се скупчим в обща прегръдка — прекъсна ни Зъба, — но може ли сега да се съсредоточим върху ставащото под нас?
Да-а. Под нас Джеб, Ари и Ан продължаваха да крещят един на друг. Отрядите Заличители бяха започнали да се оттеглят — очевидно нямаше нужда да ни търсят повече. Няколко от тях засенчиха очи и погледнаха към нас — на 45 метра над земята.
— Хм — рекох със съмнение. — Нещо долу липсва. Някакво важно парче от пъзела… О, сетих се — аз. Изчакайте ме, банда.
Свих криле и се спуснах надолу.
91
Полетях към земята с триста и двайсет километра в час. Бях като стрела и след по-малко от секунда разперих криле, за да забавя ход и да спра. Затичах се още във въздуха, докоснах земята и се спрях на четири метра и половина от Ужасното трио.
Без да забравям, че бях заобиколена от Заличители, се приближих до Ан, Джеб и Ари.
— Я виж ти, цялата тайфа се събрала — рекох и скръстих ръце на гърдите си. — Ан, това е Джеб, Джеб, това е Ан. О, извинете… Вие двамата май се познавате доста добре!
— Здравей, миличка — рече Джеб и ме изгледа, сякаш в мен се криеше тайната за съдбата на света. Чакайте, всъщност наистина беше така.
— Вече не съм ти „миличка“ — троснах се.
— Да… Вече си моя — процеди Ари и закрачи бясно към мен.
— Само в кошмарите ти — рекох отегчено, а той се хвърли с ръмжене към мен.
Джеб се пресегна и го задържа на място, а Ан ме изгледа притеснено.
— Добре ли си? — попита. — Обадиха ми се от училището…
— Със сигурност — отвърнах аз. — Аварийният им план за действие се провали с гръм и трясък. И без това са доста смотани.
Обърнах се отново към Джеб.
— Какво искаш? При всяка твоя поява животът ми става ад. Повярвай ми — скоро ще ударя дъното.
— Определено — изхили се Ари.
— Млъквай, псе — троснах му се аз.
Стана ми жал за седемгодишния Ари, когото бяха пожертвали за това създание. То нямаше нищо общо с него.
— Макс, както винаги съм тук, за да помогна. — От думите на Джеб струеше искреност. — Този… експеримент не се получи както трябваше. Тук съм, за да ти помогна да преминеш в следващата фаза.
— Нямаш думата тук — намеси се Ан ядосано. — В момента аз отговарям за тях.
Джеб я изгледа гневно.
— Ти нямаш никаква идея какво правиш. Макс е прецизно настроен инструмент, който струва милиони долари. За малко да я съсипеш. Да не ти е някакъв питомец?! Тя е боец — най-добрият възможен. Аз я създадох и няма да позволя да я унищожиш.
— Уха — обадих се аз и вдигнах ръце. — Това звучи ненормално дори и за мен. Имам предложение — защо тримата просто не отидете да се метнете от някоя скала? Така ще разрешите голямата част от проблемите ни.
— Аз лично нямам нищо против — изръмжа Ари. — Така ще останем само аз и ти.
— Моля? С твоите летателни умения едва ще те изстържем от земята.
Той отново ми се нахвърли. Ан и Джеб пак го задържаха.
— Мисля да тръгвам — обявих. — И нямам намерение да се връщам. Ако видя някой от вас отново, ще ви очистя. И това е евфемизъм.
Джеб въздъхна и поклати глава.