Роби се събуди към обяд от някакъв шум, идващ от съседната стая. Затича се към всекидневната, където видя дядо си седнал на земята. Той се държеше за гърдите, лицето му беше изкривено от гримаса, показваща силна болка и задух. Детето побягна, като викаше силно:
— Мамоо, таткооо, бабоо, на дядо му има нещо!
Отгоре се отвори врата.
— Какво става Роби?
— Дядо! Седнал е на пода и стене!
Том и Бети заслизаха по стълбите, Летисия тръгна след тях. Минаха покрай Роби и влязоха във всекидневната. Детето ги последва.
Старият Рандолф Гайгер лежеше свит на пода, като ръцете му бяха на гърдите. Кожата му бе придобила бледорозов цвят.
— Бети, бързо, извикай доктор Винсент! Аз ще стоя при него. Роби, ходи в стаята си.
Бети отиде до телефона и набра номера на доктора. След половин час Рамон Винсент беше тук и опипваше пулса на Рандолф.
— Няма пулс. Мъртъв е. Получил е масивен инфаркт и е умрял за секунди. Съжалявам! — изрече той и сведе унило глава в знак на съболезнование…
Така стария Рандолф Гайгер, основателят на „Gamestorm ltd“ и на „Подкрепа за болните деца“, уважаваният и помогналият на толкова много хора, умря на шестнадесети април, две хиляди и трета, ден след седемдесетгодишния си юбилей.
На погребението му, два дена след трагичната случка, дойдоха хиляди хора — все едно погребваха президент. А тялото му беше поставено в красив черен ковчег, инкрустиран със златни украшения. Том избра скъп ковчег, защото баща му, въпреки грижите си към всички тях, не бе получил почти нищо в отплата. Ето защо, той искаше да му осигури поне прилично последно пътуване.
Няколко деца, на които бе помогнал да оздравеят, както и техните родители, бяха съчинили сърцераздирателни слова, показващи огромното съжаление, че техният ангел пазител вече не е сред тях, и така му благодариха за всичко, което е правил за хората. При поставянето на ковчега в гроба, намиращ се в двора на семейното имение до параклиса, всички присъстващи плачеха.
След печалното шествие следваше равносметката. Едва след смъртта на баща си, Том започваше да разбира какъв човек е загубил. Като единствено дете не му беше липсвало нищо. Когато стана на деветнадесет, Рандолф го изпрати в Хюстън, в „The Cildoom University“, който имаше славата на един от най-скъпите университети и Том получи много добро икономическо образование. След като се завърна в Ел Ей, по-точно в красивото предградие Белоуз, недалеч от тихоокеанския бряг, баща му се зае да го обучи за помощник и евентуален заместник. Том схващаше бързо и след около година работа на щат като изпълнителен директор, той стана новият собственик на компанията. Младият мъж се справяше отлично със задачите си, но, разбира се, Стария винаги му помагаше и го съветваше по всички въпроси.
Рандолф Гайгер беше роден на петнадесети април, хиляда деветстотин тридесет и трета година в малкото градче Прегин, щата Колорадо. За миналото си почти не говореше, освен че е живял в някаква стара къща, завещана от неговия баща. Рандолф е бил пехотинец в армията и съответно — голямата гордост на баща му. На тридесет годишна възраст се е оженил за Летисия Моудли, която след това станала Летисия Гайгер. По-късно, през хиляда деветстотин шестдесет и четвърта, за първи път е проплакал Том. Малко след раждането на детето, Рандолф напуснал армията, продал къщата и заедно със семейството си се преселил в Лос Анжелис, където създал компанията. В големия град отначало живеели на квартира, но когато компанията започнала да регистрира големи печалби, построили имение с красив двор, след това купили друга къща, в централен квартал на Лос Анжелис, лятна вила в близост до океана и двадесетина хектара земи.
След кончината на Рандолф, Том и Бети притежаваха две огромни къщи, лятна резиденция в Патън, земи и плантации по протежението на калифорнийския бряг. Рандолф се гордееше с това, което има и обичаше да го обсъжда с познати и приятели. Все пак, Стария не желаеше да говори за живота си в Прегин. И Летисия, която също беше от там, мълчеше по тази тема. „Вероятно — мислеше си Том — животът им там никак не е бил лек и затова не му даваха гласност“.
Рандолф ръководеше компанията интелигентно. Когато сключваше сделките, беше откровен — споменаваше не само хубавите страни, но и лошите. Затова повечето клиенти му се е доверяваха, а и той се стремеше да оправдава доверието им. Никога не ламтеше за богатство, не гонеше голямата печалба, винаги беше честен и прям. Затова и достигна до това ниво.
Том управляваше не по-зле. Отначало всички работещи се отнесоха скептично към него, но след време започнаха да му имат доверие. Най-добрата му проява обаче беше по време на финансовата криза през хиляда деветстотин деветдесет и четвърта, когато те имаха десет конкурентни компании. Тогава покупателната способност на населението рязко бе спаднала и фирмите масово съкращаваха персонал. В „Gamestorm ltd“, обаче, нещата не стояха така. Том свали цените на играчките с цели двадесет процента, при което не само че не загуби клиентите си, но и спечели нови. И така, с малко повече работа, той успя да задържи персонала, а накрая дори вдигна заплатите на повечето от подчинените си, защото производството се беше увеличило многократно. От тези десет компании две фалираха, други две бяха на ръба, обявявайки несъстоятелност. Но „Gamestorm ltd“ спечели от тази криза. Спечелиха и хората, работещи за компанията. И сега тя беше една от четирите най-големи производители на детски играчки.