— Но това изисква преценка, което пък предполага интелект — не отстъпваше Феърли.
— Не е задължително — поклати глава Телек. — Директната екстраполативна логика може да е просто част от инстинкта на мохите. Виждала съм в животни инстинкти, които изглежда изискват толкова или дори повече интелект, отколкото е необходим в този случай. Вие ще забележите, че спукитата на Чата явно извършват същия трик, макар че черепната им кухина е съвсем малко по-голяма.
— За мохото това дори може да е още по-лесно — добави Маккинли. — Вероятно квазаманците имат предвид възможните реакции и как биха се отразили те на мохите. Изборът на една от тези реакции не изисква по-голям интелект от онзи, който е необходим на което и да е животно, за да оцелее сред природата.
— В такъв случай може ли вашето тълкуване на данните да е погрешно? — попита Стигър. — Ние трябва да сме абсолютно сигурни в онова, което става.
— Мисля, че не съществува такава опасност, сър. — Маккинли поклати глава. — Уинуърд не можа да получи от Моф толкова подробности, колкото очакваше, но според мен, свършената от него работа потвърждава напълно направените изводи.
— Да не говорим за инцидента с крисджо — промърмори Рой. — Няма рационално обяснение на тяхното поведение, ако мохите не упражняват поне частичен контрол.
В залата настъпи тишина. Стигър огледа насядалите около масата, после кимна към Маккинли.
— Благодаря ви, докторе, за отделеното време. Ако възникнат други въпроси, пак ще ви потърсим. Утре трябва да изнесете доклад пред общото заседание на Съвета.
Маккинли се усмихна.
— Четиринадесет часа добре ли е? — попита той.
— Напълно. До утре.
Маккинли излезе и Стигър се обърна към присъстващите.
— Има ли още някакви въпроси или да гласуваме препоръката за общото заседание?
— Как е могло да се получи такова нещо? — попита кисело Вартансън. — Симбионтите не променят така безразборно партньорите си.
— Толкова ли е чудно? — Рой повдигна рамене. — Сигурен съм, че Лизабет може да посочи десетина подобни примери.
— Не са толкова много, но съществуват — кимна Телек. — Според мен, за да се разбере защо хората са толкова привлекателни като партньори, трябва просто да се разгледат характеристиките на крисджо. На първо място, мохите се нуждаят от добри ловци, които да убиват бололините. Но агресивността, която прави крисджо добри ловци, означава също, че върналото се мохо може да бъде изядено от симбионта, преди отново да установи контрол. Вие видяхте филмите с атаката… Мохите още не бяха слезли от гърбовете на крисджо и животните побесняха.
— А обсегът на взаимодействие по-голям ли е с хората? — попита Хемнър.
— Така изглежда, но може и да е случайно — отговори Телек. — Главното е, че хората с техните пушки са едновременно и по-добри, и по-безопасни ловци. Това означава също, че хората рядко загиват, което спестява на мохите грижата да търсят и да свикват с някой друг.
— Ако мохото трябва да потърси нов крисджо, особено опасен е периодът на адаптация — каза Вартансън и кимна строго. — Да, сега разбирам. Казаното означава, че квазаманците са превърнали планетата в малък рай за мохите.
Телек тихо изсумтя.
— Едва ли. Някога може да е била рай, но условията бързо се променят. — Тя натисна няколко клавиша и на дисплея се появи карта на региона „Плодороден полумесец“. — Ето тук — посочи със светлинната показалка. — И тук, и тук, и тук. Квазаманците разширяват веригата от градове.
— Е, и? — намръщи се Вартансън.
— Не е ли очевидно? За мохите условията за живот в градовете са отвратителни. Там те или трябва да изминават големи разстояния, за да ловуват, или да приемат храната, която им дават техните господари. Но населението нараства и системите им за подземни комуникации изискват да живеят на ограничена площ. Което означава в градове.
— Аз пък мислех, че градовете са построени заради мохите — възрази Рой. — Нали това беше основният аргумент за второто разузнавателно пътуване?
— За тяхното възпроизводство, да — кимна Телек. — Но що се отнася до изхранването, градовете не са им от полза. Доколкото си спомням, не видяхме нито едно мохо да ловува, макар че вероятно се хранят с малки птички или насекоми. И независимо какво вършат бололините или тарбините, малките птички няма да се втурнат на ята към градовете. Градоустройственият план по същество е компромис и ако аз бях мохо, мисля, че определено бих се чувствала излъгана.
— Тогава защо не се върнат? — попита Вартансън. — Някога са живели сред природата. Защо отново не се върнат там?
— Къде да се върнат? Практически откакто са кацнали на планетата, квазаманците са убивали всяко крисджо, което са откривали. Досега сигурно са очистили целия „Плодороден полумесец“ и въпреки това всеки месец откъсват хората от работата им и ги изкарват на лов. Това е истинска глупост.