Тази вечер не можеше да работи над военни планове.
Звънецът на входната врата иззвъня. Сигурно губернатор Телек идваше да провери докъде е стигнал.
— Влез! — извика той.
— Здравей, Джъстин! — каза Джони. — Оставил си вратата отключена.
Джъстин почувства стомахът му да се свива на топка.
— Здравей, татко! Какво правиш навън толкова късно?
— И на този студен дъжд? — допълни той и леко се усмихна, докато изтърсваше палтото си, преди да влезе в стаята. — Исках довечера да дойдеш у дома, а телефонът ти не отговаряше. Така че това ми се видя единствената напълно логична алтернатива.
Джъстин сведе очи към писалището.
— Съжалявам, татко, но тази вечер трябва да работя върху… нещо.
— Военен план? — попита тихо Джони.
Джъстин се намръщи.
— Губернатор Телек ли ти каза?
— Не така определено, но не беше трудно да се досетя. Ти вече доказа, че си изненадващо добър тактик, а утре тя трябва да го представи пред общото заседание на Съвета.
— Добър тактик! — мрачно повтори Джъстин. — О, разбира се. Планът беше страхотен, няма що… като се изключи фактът, че накрая Декер и Майкъл трябваше да импровизират, за да можем да се измъкнем. И загубихме трима души.
Джони замълча за момент.
— На даден етап повечето военни планове се налага да се променят — заговори най-сетне той. — Иска ми се да можех да ти кажа няколко утешителни думи и за жертвите, но единственото, което ми идва наум, е, че те са се жертвали, за да спасят останалите. Тази мисъл обаче никога не ме е удовлетворявала.
— Значи те са се жертвали за мисията и за следващите хиляда души, които ще се жертват за Световете. Това ли искаше да кажеш? — Джъстин поклати глава. — Откъде си почерпил тази мъдрост?
— Можеш да я почерпиш отвсякъде — отговори Джони. — И колкото по-рано, толкова по-добре. Затова искам да дойдеш довечера у дома.
— На семейна кръгла маса?
— Позна. Преди заседанието на Съвета трябва да излезем с алтернатива на войната.
— Например, блокада или нещо подобно? Няма да помогне, татко… вече се опитах да измисля начин да се направи. Една планета е твърде голяма, за да може да се обкръжи. — Той загледа ръцете си. Неговите силни, смъртоносни ръце на кобра. — Ние просто нямаме алтернатива.
— Нямаме алтернатива? Така ли! — възкликна Джони и Джъстин вдигна глава при неочакваната жар в гласа на баща му. — Откакто трофтите ни набутаха в тази каша, всички повтарят едно и също. Всъщност, хората ми го разправят през по-голямата част от живота ми.
Джони внимателно стана и отиде до прозореца.
— На мен са ми казвали, че трофтите трябва да бъдат изхвърлени от Адирондак и Силвърн. На времето може и да е било правилно, не зная. След това ми казваха, че ние, кобрите, трябва да останем в армията, защото сме непригодни за гражданското общество в Доминиона. Тогава ние дойдохме на Авентини и създадохме общество, което може да живее с нас. После ми казваха, че отново трябва да се бием с трофтите, иначе Авентини щяла да загине. С малко труд им показахме, че това също не е вярно. Никога не приемай на доверие подобни твърдения, Джъстин. Проучи лично всички възможности. — Той се закашля и изтощен се обърна към сина си. — Затова търся помощта ти тази вечер.
Джъстин тихо въздъхна.
— А какво ще каже мама?
— За какво? Тя също не иска война.
— Знаеш какво имам предвид. — Джъстин се опита да продължи, но езикът му не искаше да помръдне.
— Имаш предвид доброволното ти участие във втората мисия, без да се консултираш със семейството? — Джони отиде до стола си и седна. — Тази ти постъпка дълбоко я нарани. Всички ни нарани, макар че аз разбирам защо го направи. Но това е една от неизбежните болки на всяка майка — да гледа как децата й поемат по собствения си път. — Той въздъхна. — Ако това ще ти помогне, мога да ти кажа, че нейните страхове и безпокойства се дължат и на друго. Тя се… измъчва, предполагам, от спомени и горчилки от пътя, който поех, след като свърших службата си като кобра.
Джъстин се намръщи.
— Имаш предвид политиката? Зная, че мама не обича много политиката, но…
— Много подценяваш въпроса. — Джони поклати глава. — Тя мрази политиката заради времето, което ми е отнела през последните две десетилетия и неудовлетворителните резултати от положения труд.
— Но ти беше необходим. Тя самата ми е казвала, че си помогнал за включване на кобрите в политическата система.
— Може би някога бях необходим, но вече не съм. И с твоята решимост да вървиш по моя път… идва й прекалено много.