— Е, в това отношение за мен може да е напълно спокойна — заяви категорично Джъстин. — Аз се отказвам от авентинската политика в полза на Коруин. Вместо политика, предпочитам един ден да изтребвам рогати леопарди.
Джони леко се усмихна.
— Добре. Защо не дойдеш да й го кажеш лично?
— И докато съм там, да измисля как да избегнем войната?
— А защо не, щом като и без друго ще си у дома?
Джъстин поклати глава с привидно раздразнение и стана.
— Татко, определено твърде дълго се занимаваш с политика.
— И други са ми го казвали. Да тръгваме; вероятно ще продължим до късно.
Компютърният модул звънна, за да съобщи, че копирането на магнитния диск е завършено. Телек потисна прозявката си и се обърна към видеофона, където чакаше Джони.
— Готово, записах го — каза му тя. — Сега би ли ми обяснил защо трябваше да ме събуждаш в… хм…
— Четири и четиридесет — подсказа й Джони.
— …четири и четиридесет сутринта, за да получа магнитен диск, който четири часа по-късно можеше да ми изпратиш в кабинета?
— Разбира се. Исках през тези четири часа да се запознаеш с една алтернатива на войната.
Телек втренчи очи в Джони.
— Имаш приемливо предложение за избягване на войната?
— От теб очаквам да кажеш дали е приемливо. И от Съвета, ако го одобриш.
Тя облиза устни.
— Джони…
— Ако даде желаните резултати, ние ще получим новите светове — добави тихо той. — Двамата с Коруин вече решихме как да го представим пред демесна Балиу като разумно изпълнение на договора.
— Разбирам. Благодаря ти, Джони. Сядам и се заемам с него.
На предложението „Моро“, както беше наречен планът, експертите определиха осемдесет процента вероятност за успех. Само с няколко процента по-малко от една успешна война, но без огромните загуби на човешки и материални ресурси. След две седмици обществени и частни обсъждания планът беше приет.
А две седмици по-късно „Менсаана“ и „Капка роса“, съпроводени от два транспортни кораба на трофтите, отново поеха към Квазама.
(обратно)Нощ над Квазама.
Отново кацнаха тихо, само с гравитационните двигатели, но този път бяха три кораба, а не един. Трофтийските транспортни кораби кацнаха в две отдалечени една от друга пустинни области край вътрешната извивка на „Плодороден полумесец“, докато „Менсаана“ се настани близо до върха на дъгата на Полумесеца. За Йорк, на борда на последния, това местоположение беше знаменателно, тъй като се намираше само на десет километра от пътя, свързващ Солас с Хърисийм — подходящо място да отмъсти на квазаманците за изгубената си ръка.
Високоговорителят на мостика изпука.
— „Капка роса“ за „Менсаана“. Побързайте. Няколко свръхзвукови бойни самолета летят към вас. Вероятно време на пристигане след не повече от петнадесет минути.
— Прието — отговори спокойно капитан Шефърд. — И трофтите ли се радват на същото внимание?
— Не чак такова, но засякохме и други самолети, които изглежда претърсват местността недалеч от тях. Сигнализирахме им.
— По-добре да включат антирадарна апаратура — изсумтя Йорк.
— Тръгват — обади се някой от левия люк на мостика.
Йорк отиде при него. Светлините вътре в „Менсаана“ бяха приглушени, но въпреки това той видя от товарните трюмове на кораба безмълвно да излизат животни.
Масово излизане на рогати леопарди.
Със стъпването си на непознатата им земя повечето животни за момент спираха, оглеждаха се, отърсваха се от продължителния сън. Но никое не се задържаше задълго около кораба. Те се втурваха в тъмната гора и изчезваха. Йорк почти усещаше нетърпението, с което тръгваха да изучат новия си дом. Хищниците обаче със сигурност знаеха, че това е свят, буквално пълен със свободна територия. „Колко ли големи ще са първите им котила тук — питаше се Йорк. — С петнадесет, двадесет малки? Няма значение. Тук съществува екологична ниша и рогатите леопарди ще направят необходимото, за да я запълнят.“
И с малко късмет, мохите скоро щяха да открият, че отново имат избор на партньори. Йорк се надяваше Телек да е права в заключението си, че птиците не обичат градовете.
— Всичките излязоха — чу се глас по интеркома. — Люковете са затворени, капитане.
— Готови за излитане! — чу се командата на Шефърд. — Курс към Авентини.
Миг по-късно корабът се устреми към звездите. Йорк се взираше в тъмнината, искаше да хвърли последен поглед към семената на разединение, които бяха посели върху нищо неподозиращия свят. „Бъдете плодовити и се множете! — отправи той древното послание към рогатите леопарди под тях. — Изпълнете го целия! Покорете го!“
(обратно)