— И все пак е достатъчно голям — отвърна тъжно Пири. — Както ви казах, ако вие, биолозите не намерите начин за противодействие, тези ловни акции ще трябва да продължат.
— Напоследък не съм много в течение на биологичните изследвания…
Пири вдигна ръка и тя млъкна.
— Съобщение — поясни той тихо. — Да. Имате ли нужда от помощ? Добре. Върнете се, като свършите.
Телек го погледна:
— Намерили са леговището. С десет малки в него.
Тя стисна устни.
— Десет. Преди двадесет години котилото на рогатия леопард никога не надхвърляше две или три. Никога.
Пири смутено вдигна рамене и прокара ръка през оредялата си коса. Вече бе на четиридесет и седем, а гонеше зверовете в гората като някой новоназначен младок. Можеше да е и още по-обидно, ако задачата му не беше жизненоважна.
— Прочистихме доста територии — каза той и поклати глава. — Те обаче усещат, че на Авентини има място за още цяла глутница рогати леопарди. Теоретично.
Телек тихо изсумтя.
— Наистина теоретично. Рогати леопарди по улиците на Капитолия! — Сега и тя поклати глава. — Само ако знаете, Пири, колко често биолозите мечтаят за истински самовъзстановяваща се планетарна екология. А сега имаме две… и те са ужасно досадни.
— Досадни едва ли е точната дума за Целиан, губернаторе — измърмори Пири.
— Вярно. — Нещо в гласа й го накара да я погледне. Беше стиснала устни и гледаше към гората. — Е… може би има нещо, което можем да направим.
— Единственото, което вероятно можем да направим за Целиан, е да го изоставим — отвърна той.
— Точно това имах предвид — кимна тя. — Кажете ми, възможно ли е да проведа една консултация с вас утре, преди заседанието на Съвета? Нужен ми е компетентен съвет от опитен ръководител на кобри.
— Предполагам — неохотно се съгласи той. — Но само ако свършим със задачата си тук.
— Чудесно — усмихна се тя. — Мисля, че ще намерите предложението ми за много интересно.
„Съмнявам се — помисли си той и отново насочи вниманието си към гората. — Друг политик с друго политическо решение. Поне веднъж бих желал да чуя нещо различно. Нещо ново.“ В ума му се появи образът на Торс Чалинор; онзи същият Чалинор, който преди години се бе опитал да установи военна диктатура над Авентини. „Е, добре — каза си Пири и потрепери. — Всяко друго решение е за предпочитане.“
(обратно)— Обявявам заседанието за открито — съобщи важно генерал-губернаторът и с драматичен жест включи рекордера.
Коруин си помисли, че откакто заседанията започнаха да се провеждат в стая малко по-голяма от обикновен кабинет с участие само на шест члена, те загубиха много от тежестта си.
— Свиках това заседание — продължи Стигър, — за да обсъдим повдигнатия преди две седмици въпрос: „Дали да приемем предложението на демесна Тлос?“.
Коруин крадешком погледна към останалите пет губернатора и по-силно от всеки друг път осъзна численото превъзходство на политиците в Съвета. Едно потискащо, почти задушаващо мнозинство.
Първа наруши тишината губернатор Лизабет Телек.
— Разбирам, че говориш за пред потомството, Бром — обърна се тя към Стигър, — но дали не можем да си спестим тази историческа фразеология?
Стигър се опита да я погледне строго, но очевидно беше съгласен с нея. През всичките тези години никой от тях не бе дошъл в Авентини с някакви политически аспирации и макар че бяха станали политици, в душите си те бяха обикновени хора.
— Добре… разбрах намека — въздъхна Стигър. — Чудесно. Кой друг иска думата?
— Аз бих желал да зная къде е почетният губернатор Моро? — обади се губернаторът на Целиан Хауи Вартансън. — Смятам, че въпросът е по-важен от всякакви лечебни процедури или каквото и да било друго.
— В момента баща ми е в болница — отговори Коруин и си наложи да не каже нещо остро по адрес на неволната грубост на губернатора. В края на краищата той знаеше, че Джони е първа генерация кобра. — Докторите са на мнение, че има проблем с имунната система.
— Много ли е сериозно? — попита Стигър и се намръщи.
— Вероятно не чак толкова. Настъпи съвсем внезапно миналата вечер.
— Трябваше да съобщи — подхвърли Йор Хемнър, като поглаждаше с крехка ръка редичката си брадица. — Можехме да отложим заседанието.
— Ако искаме да излезем с препоръка пред пленарното заседание следобед, няма за кога да го отлагаме — възрази Коруин и погледна Хемнър, преди да се обърне към Стигър. — Зная мнението на баща си по този въпрос, сър, и имам неговите пълномощия да го представям. Ще одобрите ли правото ми на два гласа за това заседание?