Когато стигнах на брега, тълпата бе значително намаляла, двеста или триста души седяха по камъните, гощаваха се на импровизирани трапези и наблюдаваха групите посетители, които прекосяваха пясъчната ивица. Последователните приливи и отливи бяха приближили великана към брега, завъртайки главата и раменете му към плажа, така че той сякаш се бе уголемил двойно и огромното му тяло смаляваше размерите на рибарските лодки, изтеглени на пясъка между стъпалата. Неравномерният терен на плажа бе извил леко гръбначния му стълб, гръдният кош се бе надигнал, а главата бе килната назад и той неволно бе заел по-изразителна героична поза. Комбинираният ефект от морската вода и подуването на тъканите бе придал на лицето по-лъскав и не толкова младежки вид. Макар едрите пропорции на чертите да правеха невъзможна преценката за възрастта и характера на великана, класически моделираните уста и нос, които забелязах при предишното си посещение, подсказваха, че той е бил благоразумен и скромен младеж. Сега обаче изглеждаше да е поне в началото на средната възраст. Подпухналите бузи, по-плътните слепоочия и нос и присвитите очи му придаваха вид на охранена зрелост, която отсега намекваше за неизбежна поквара.
Това ускорено развитие на характера му след смъртта, сякаш непроявените елементи на личността му — бяха набрали достатъчно сила по време на живота, за да се излеят в кратко последно резюме, продължаваше да ме удивлява. То бележеше факта, че великанът е започнал да се предава на всеизискващата система на времето, подчинила цялото останало човечество, в която подобно на милионите бягащи вълни на разломен водовъртеж нашият ограничен живот е завършващият продукт. Настаних се върху камъните точно срещу главата на великана, място, откъдето можех да виждам новодошлите и децата, които се катереха по краката и ръцете.
Сред сутрешните посетители имаше няколко мъже в кожени куртки и каскети, които оглеждаха великана с критичен професионален поглед, измерваха с крачки размерите му и правеха груби изчисления върху пясъка с изхвърлени от морето остатъци от рейки. Предположих, че са от някоя общинска служба и несъмнено си блъскаха главите как да се отърват от това исполинско парче смет.
Няколко по-елегантно облечени люде, циркаджии и тям подобни, също се появиха на сцената, разхождаха се бавно с ръце в джобовете около великана, без да разговарят помежду си. Явно масата му беше прекалено голяма дори за тяхното безподобно предприятие. След като си отидоха, децата продължиха да тичат нагоре-надолу по ръцете и краката, младежите се боричкаха върху полегатото лице, а пясъкът от краката им покриваше бялата кожа.
Следващия ден съзнателно отложих посещението си до късно следобед и когато отидох, по камъните бяха насядали не повече от петдесет, шестдесет души. Великанът беше изтласкан още по-близо до брега, намираше се вече на около седемдесет и пет ярда, а краката му мачкаха коловете на загниващия вълнолом. Наклонът на по-твърдия пясък бе килнал тялото към морето и нараненото лице се бе обърнало встрани сякаш в съзнателно движение. Седнах на голям метален рудан, закрепен върху бетонен блок над камъните, и погледнах надолу към полегатото тяло.
Обезцветената му кожа бе загубила седефената си прозрачност и бе напръскана с мръсен пясък, заменил пясъка, отмит от нощния прилив. Туфи водорасли изпълваха празнините между пръстите, а купчини смет и черупки лежаха в кухините под бедрата и колената. Но въпреки това и продължаващото загрубяване на чертите му великанът все още запазваше омировската си величавост. Огромната ширина на раменете и грамадните колони на ръцете и краката продължаваха да пренасят тялото в друго измерение и великанът приличаше повече на автентичен образ на един от удавените аргонавти или герои на Одисей, отколкото на обикновения очовечен портрет, запечатан в съзнанието ми от първия ден.
Спуснах се върху пясъчната ивица и тръгнах между локвите към великана. Две малки момчета седяха в кладенеца на ухото, а в отдалечения край самотен младеж стоеше изправен върху един от палците на краката и гледаше как се приближавам. Както се надявах, никой друг не ми обърна внимание и хората на брега продължаваха да се свиват в дрехите си.
Проснатата дясна китка на великана беше покрита с начупени черупки и пясък, върху който се виждаха отпечатъци от стъпки. Закръглената маса на бедрото се извисяваше над мене и закриваше напълно морето. Сладникавокиселата миризма, която бях усетил преди, сега беше по-остра и през матовата кожа виждах серпантините на съсирени кръвоносни съдове. Колкото и отблъскваща да изглеждаше тази непрекъсната метаморфоза, само животът, осезаем дори в смъртта, ми позволи да стъпя върху трупа.