— Допада ли ви престоят тук, госпожо Монро?
— Възхитителен е — уверих я. — Като сън, превърнал се в реалност!
Тя се усмихна, приведе се, докато устните ѝ едва не докоснаха ухото ми — усещах топлия ѝ дъх по врата си, — и прошепна съвсем тихичко само на мен:
— Или пък е точно сън?
С напредването на вечерта музиката забърза ритъма си и към пианиста се присъединиха барабанист, бас китарист и човек с валдхорна. Той изпя „Everybody Loves Му Baby“7 и няколко двойки станаха да танцуват. Уил ме хвана за ръка и ме отведе до малкия дансинг, където се въртяхме, докато не ми се зави свят. Залата бе изпълнена с музика, разговори и смях. Уил прошепна нещо в ухото ми, но не успях да го разбера.
— Опасявам се, че изпих прекалено много бренди — признах.
— Няма такова нещо — отвърна той и предложи да излезем на въздух. Очите му изглеждаха нереално зелени. Гушнах се в него и казах:
— Не сме ли най-големите късметлии на света? Задето се открихме един друг?
Той се усмихна и ме целуна.
Хванахме се под ръка и поехме на вечерна разходка из имението. От тревата се чуваше песента на щурците и катидидите. Петлите бяха прибрани някъде за през нощта. Тръгнахме по оградена с камъни пътека, която отвеждаше към изворите. Входът към тях беше преграден с въже и табели „ОПАСНОСТ“ и „ЗАТВОРЕНО“. Чувах шума на водата. Във въздуха се носеше остра минерална миризма. Някой очевидно беше пренебрегнал предупрежденията на знаците, защото откъм водата се дочуваха плясъци и кикот. Аз обаче не виждах нищо друго, освен силуетите на обграждащите басейна дървета.
— Дали плуват голи? — зачудих се и предложих и ние да се промъкнем до изворите.
— Скандална идея, госпожо Монро — отвърна съпругът ми с извити в почуда вежди и страните му поруменяха. — Вероятно там се е прокраднала двойка и съм убеден, че се наслаждават на уединението си.
През онази нощ сънувах много необичаен сън. Врабчето яйце отново беше скътано в пазвата ми. Извадих го и го счупих, а отвътре се заизлива вода. Водата прие формата на малко дете, пет — или шестгодишно. Беше малко момиченце с тъмни коса и очи, малко личице и елфически черти. Погледна ме и се усмихна, а аз отвърнах на усмивката ѝ с пощуряло в гърдите ми сърце. В тъмните ѝ бадемовидни очи разпознах своите. Сякаш бях аз, но не съвсем. Веднага разбрах, че това е детето ми. Моята дъщеря.
— Чаках те — каза детето.
Грабнах я в обятията си и заплаках, заровила лице в косите ѝ. Ухаеше като повея на вятъра и летен дъжд, на забравените следобеди от детството. С всяко вдишване на аромата ѝ в гърдите ми се зараждаше все по-болезнен копнеж. Събудих се със сълзи на очи и празни ръце. Лунната светлина беше проникнала през прозорците и придаваше на стаята бледосиньо сияние, като че бяхме под вода. Уил спеше до мен — по гръб, със застинало в спокойствие лице. Шмугнах се в банята и заключих вратата след себе си. Отворих кутийката си, извадих една карфица, седнах на тоалетната чиния и издрасках три малки резки точно над десния си глезен, примамвайки болката другаде, докато разкъсващото гърдите ми чувство не започна да избледнява.
Тази сутрин след чудесна закуска с поширани яйца, препечени филийки и свежи плодове, се качихме в стаята, преоблякохме се с банските си костюми и се загърнахме с пухкавите халати, които ни бяха предоставили от хотела. От задния вход на хотела поехме по каменната пътека към изворите. Тя ни отведе в дъното на двора, до малък облицован с гранит басейн — около три на три метра. Първоначално ме връхлетя миризмата: остри, минерални изпарения с характерния за сярата дъх на развалени яйца. Уил сбърчи нос.
— Мирише ми на духове — пошегува се, вследствие на което го изгледах укорително.
По дърветата наблизо пееха птички. Един от пауните се приближи и изписука, но с изключение на него около басейна нямаше други гости — целият беше на наше разположение. Водата беше черна! Толкова тъмна, че сякаш поемаше отраженията ни и ги завличаше в забравата на дълбините си. Честно казано, ме беше страх да се потопя в изворите с цвят на обсидиан. Уил като че усети уплахата ми и положи ръка на рамото ми.
— Не е нужно да го правим — каза.
Долавях ли наистина напрежение в гласа му, или ми се причуваше?
— Разбира се, че ще влезем. Нали затова сме дошли! — отвърнах, като свалих халата и обувките си. Пристъпих към ръба на басейна и се потопих. Усетих щипане по драскотините на глезена ми от снощи. Студът обаче ме изненада. Водата беше толкова ледена, че в тялото ми се прокрадна болка. Дъхът ми секна.