Пуснах отново радиото и усилих звука на музиката, за която все се подигравах на сестра ми, че слуша: Бъди Холи, Литъл Ричард, Фатс Домино.
Шофирах по черни пътища до бензиностанция „Суноко“, точно преди входа към магистралата. Отбих, за да напълня резервоара — Лекси беше известна с карането на изпарения и рядко поддържаше повече от четвърт резервоар, — след което включих на пета и поех по междущатска магистрала 93. Бях убедена, че я зърнах с периферното си зрение на пасажерското място. Защо не я натиснеш, за да видиш какво може?
Стрелката на скоростомера показваше 140 км/ч, преди да успея да се спра и да натисна спирачките. Усетих как до мен сестра ми врътва очи.
— О, я млъквай! — викнах.
Чудно. Вече си говорех с призраци.
По радиото пуснаха песен, която не бях чувала. Певецът радостно обещаваше: „Като гумено топче, ще подскачам обратно към теб“8.
Взех изхода към летището, следвайки насочващите табели към залата за пристигащи. Нямаше как да подмина баща ми, който ме чакаше пред терминала с гръцки рибарски каскет и крещяща хавайска риза, нарамил сак.
Отбих и излязох от колата.
Изглеждаше остарял и отслабнал от последната ни среща. Беше се подстригал съвсем наскоро и брадата му беше скъсена и оформена.
— Джакс — каза и обви ръцете си около мен.
Лекси беше започнала да се обръща към мен с Джакс още докато бяхме деца, защото искаше имената ни да си приличат. Мама и баба не възприеха новия ми прякор, но баща ми го прие и започна да ни нарича „Х гърлс“.
— Господи, Джакс — притисна ме още по-силно до себе си баща ми. Ухаеше на джин и тоалетна вода „Аква Велва“ — комбинация от аромати, която ме разчувства на дълбоко, първично ниво и ме върна във времената на носене на конче и бодливи бащини целувки. — Не мога да повярвам, че я няма.
— Знам — отвърнах и го прегърнах на свой ред. Сякаш притисках до себе си скелет. Тед винаги е бил малко кльощав, но сегашният му вид бе направо обезпокоителен. — Хайде, да тръгваме към „Спароу крест“.
— Може ли да спрем някъде да хапнем?
— Разбира се — отвърнах. Но когато десет минути по-късно отбих за бърза поръчка в „Макдоналдс“, той поклати глава.
— Малко по-надолу има мексикански ресторант — Заяви и посочи гигантската неонова чаша маргарита, която светеше през витрината. Ръцете му лекичко потрепваха; всъщност Тед нямаше нужда от храна. Поколебах се, но се сетих за думите на Даян: Той никога няма да се промени. Можех да опитам да отложа неизбежното, като му поръчам бургер и картофки от „Макдоналдс“, но той щеше да намери пътя си до чашката с или без моята помощ. Реших, че поне този път няма да го преследвам заради алкохола. Нямах желание да съдя никого — вече бях пробвала този метод със сестра ми и ето докъде ме доведе.
Насочих мустанга към мексиканския ресторант.
Заведението бе почти празно — вероятно защото влязохме малко след единайсет, прекалено рано за обедния наплив — и украсено с пиняти и изкуствени кактуси. Стените наподобяваха кирпичени. Настанихме се на маса в дъното и преди да успея да докосна менюто, баща ми поръча „домашни“ маргарити и за двама ни.
Ако не можеш да ги надвиеш, съюзи се с тях, прошепна Лекси в ухото ми.
— Аз ще шофирам — напомних му.
Сервираха напитките и той сложи и двете пред себе си. Стиснах зъби и си замълчах, но въпреки това той махна пренебрежително с ръка.
— Че това си е направо подсладена вода. Трябва да се подкрепя, преди да се върна в онази проклета къща.
Тед мразеше „Спароу крееш“ или както той го наричаше, „Замъка на Дракула“. Ненавиждаше го, въпреки че с мама се бяха оженили именно там, в градините. По-късно узнах историята за това как Тед искал да се оженят тайно някъде другаде, но баба настояла и в крайна сметка церемонията се провела в „Замъка на Дракула“.
— Представете си, милички — заразказва историята на двете ни с Лекс, когато бяхме малки. — На органа свиреха нещо, което звучеше по-скоро като погребален, отколкото като сватбен марш, а прилепите висяха от камбанарията.
— Нямаше прилепи, Тед — поправи го мама, поклащайки глава през смях. — А в „Спароу крест“ няма камбанария.
— Е, добре де, тавана тогава. Имаше прилепи, които се спуснаха от тавана и се заплетоха във воала на майка ви. После се съюзиха с паяците, призраците и вампирите — в историята не съществува сватба с по-странни гости. Дори няма да споменавам какво се случи, когато дойде времето да разрежем тортата!
8