Баща ми отвори кашона и отвътре се показаха няколко слоя опаковка с балончета. Тед ги разви и подсвирна. Предметът приличаше на стрелково оръжие. Напомни ми на лазерен пистолет от стар научнофантастичен филм.
— Какво е това, по дяволите? — попита Даян и се отдръпна.
Баща ми взе оръжието в ръцете си и го огледа.
— Харпун. Използва се за риболов. Имам приятел в Кий Уест, който има яхта и води туристи на риболов с харпун. Хващат групер, марлин, бодлоперка, всякакви риби.
Той извади стрели от кутията.
— Зареждаш го, като издърпваш този гумен ластик назад — всъщност е подобно на прашките, които децата правят в училище, само че за възрастни. — Тед вкара стрелата на мястото ѝ, присви око, уж се прицелва, и насочи харпуна надолу.
— Тед, остави го, преди да си се осакатил с това копие — каза Даян.
— Това е стрела, не копие — поправи я баща ми и остави оръжието на барплота. Погледна обратно в кутията. — Поръчала си е резервни стрели, както и макара и корда. Ето така не изпускаш плячката.
Погледнах дебелата, подобна на въже нишка в ръката му, след което и оръжието. И зададох очевидния въпрос.
— Но защо Лекси би си поръчала харпун?
— Един господ знае — отвърна Даян.
Баща ми отново хвана харпуна с намерението да монтира макарата.
— Оръжието е страхотно — отбеляза той и прокара пръст по острия метален връх на стрелата.
Спомних си какво беше казал Райън: Беше различна Лекси. Изплашена Лекси.
Шестнайсета глава
28 септември 1929 г.
Лейнсбъро, Ню Хемпшир
Целият град дойде на Фестивала на падналите листа! Стекоха се дори хора от съседните градове! Имаше толкова много коли, че се наложи да паркират на ливадата на Лумис. Времето беше чудесно: въздухът бе хладен и пропит с аромата на гниещи листа и на дима от горящите дърва от комините. Цял ден различни групи пяха на малката ни сцена, а хората танцуваха чарлстон и фокстрот на затревения дансинг. Някои от дамите дори свалиха обувките си и танцуваха по чорапи! По-големите деца от неделното училище продаваха лимонада за петаче чашата. В градския парк бяха организирани различни игри и малки и големи се редуваха да хвърлят торбички с боб10 и да опитват да нанижат рингове на гърлата на бутилки. На ливадата пред църквата бяхме подредили дълги редици от маси за вечеря.
Децата ловяха ябълки с уста от съд с вода, а възрастните пийваха топъл сайдер, подкрепен с контрабанден ром от тайни манерки. Том Фланаган, градският полицай, се преструваше, че не забелязва, дори може и сам да е гаврътнал една-две глътки! На поляната, със стария с трактор „Форд“, Дуайт Милър внимателно теглеше в кръг каруца със сено. В южната част на парка в малка кошара Еверет Джейкуит качваше децата на понита и правеше обиколка след обиколка.
Катрин Дилейни профуча покрай мен с гирлянда от листа, който децата от неделното училище направиха, за да украсят масите с всички огнени цветове на есента: червено, оранжево, жълто.
— Пет без четвърт — каза, като че не следях колко е часът.
Оставаха петнайсет минути до първото от три настанявания за вечеря с пай с пиле, планирани с интервал от по четиресет и пет минути помежду си.
Тъкмо бях тръгнала към кухнята в мазето на църквата, когато към мен със зачервено лице и налудничав поглед се приближи Мъртъл. Беше притиснала вестник до гърдите си, сякаш бе ранено птиче.
— Мъртъл — обърнах се към нея. Бях я видяла малко по-рано, докато съдийстваше на състезанието по ядене на пай, и ми се бе сторила съвсем добре. — Има ли нещо?
Тя ме хвана за ръка и ме отведе в нишата при вратата на задния вход на църквата.
— Хотелът… „Бранденбург спрингс“. Няма го. Изравнен е с основите. — Тя извади вестника от пазвата си и ми даде да прочета.
Застинах, а сърцето задумка в гърдите ми. Бебето се завъртя в корема ми.
В сряда вечер курортен хотел „Бранденбург спрингс“ в Бранденбург, Върмонт, беше обхванат от пожар, който уби петнайсет души. Пожарът е установен от пиколо в единайсет часа вечерта. Бранденбургският доброволчески пожарникарски отряд е пристигнал малко преди полунощ и заварил сградата изцяло обхваната от пламъци. Отрядът изпомпал вода от изворите, за да се бори с подхранвания от поривите на вятъра огън, но не успял да го овладее, въпреки че на помощ били извикани отряди от Клиъруотър и Бейнбридж. Двама пожарникари са откарани в болница.
10
Игра, в която с торбички, пълни с бобови зърна, се цели платформа с дупка в по-високата ѝ част. — Бел.прев.