Тръснах глава. Нямаше нищо, което да подсказва За престъпление. Никакви следи от натрапници. Полицията беше определила инцидента като случайно удавяне.
Жена с изявено психично заболяване и непостоянно поведение, включващо склонност към самоубийство, влиза в басейн и на следващия ден е открита от загрижен член на семейството. Историята не беше чак толкова нетипична.
Разкажи ми, цвете мое, каква е твоята история? И Защо си толкоз тъжна?11
Светлината от фенерчето проряза мрака. Насилих се да се приближа още повече до басейна. Острата минерална миризма на водата имаше смътни примеси на нещо неприятно. Понякога, както сега, басейнът излъчваше влажна, сярна смрад, която напомняше повече на развалени яйца, отколкото на чиста, лековита вода, каквато баба се кълнеше, че е. Ако настинехме, хванеше ни грип или имахме главоболие, тя твърдеше, че едно топване в басейна ще заличи неразположението. Сетих се как Гладис Бисет ме питаше дали Бил ще може да идва да плува, за да лекува старите си травми от войната. Как Даян напълни буркан за Тери, която вероятно вярваше, че водата ѝ помага за множествената склероза. Силата на ума действително беше невероятна. Но все пак… Какво бе одраскало крака на Райън? Кой беше подлъгал баща ми този следобед? Ами онзи път, когато бях слязла тук сама?
Бях приела предизвикателство. Лекси беше казала, че не ми стиска да отида при басейна сама посред нощ. Дразнеше ме в продължение на дни, докато накрая не се ядосах достатъчно, за да се съглася да я опровергая. Беше почти полунощ, когато се измъкнах от леглото, слязох на пръсти по стълбите и извървях разстоянието до басейна. Беше тъмно като в рог и трябваше да почакам, докато зрението ми се адаптира към мрака. Тогава чух плясък във водата. Извиках сестра ми, разбира се, бях убедена, че се опитва да ме сплаши. Но всъщност не беше тя, нали?
Пропъдих мисълта. Стоенето в близост до басейна ми изкарваше ангелите. Щеше да е най-добре, ако се приберях обратно в къщата. Но не и без да огледам. Просто да проверя.
— Ами хайде да приключваме с това — казах на глас.
Огледах наоколо, възползвайки се от лъча светлина на фенерчето, и видях празната тераса и притихналия басейн. Тъмната вода погълна светлината; превърна се в черна дупка със собствена гравитационна сила, която се опитва да притегли всичко към себе си. Не виждах хълмовете зад него, но усещах присъствието им и за секунда си представих, че са се надвесили напред.
Държах погледа си надалеч от мрака, в който се криеха хълмовете, и отидох в долната част на басейна, където беше отходният канал, до ъгъла, където бяхме прибрали надуваемата лодка на Лекси. Нямаше начин да вляза с това нещо посред нощ. Но бих измерила дълбочината в ъглите на басейна. Просто експеримент, казах си.
Хайде, Джакс. Опитай. Ей така, за купона.
Светнах с фенерчето в лодката и намерих ролетката с метална тежест накрая на лентата.
— Начало на безсмисления експеримент — казах с надеждата звученето на собствения ми глас да пречупи нервния страх, стрелкащ се в мен. Замъкнах тежката ролетка до обозначението А1 в левия ъгъл откъм портата. Спуснах тежестта, като внимавах с хлъзгавия ръб на басейна. Лентата на ролетката отскачаше о стената, докато я отпусках все по-надолу, и се хванах, че я стискам здраво, сякаш очаквах да бъде изтръгната от ръката ми. По всяка вероятност тежестта скоро щеше да удари дъното. И това се случи. Разбира се, че се случи. Приведох се с лентата в ръка и осветих мерителните белязки. 6,8 метра. Преместих се на А2 и измерих почти същата дълбочина. Придвижвах се внимателно по дългата страна на басейна, като спирах на всеки трийсет сантиметра, и накрая стигнах до А45. На всички места отчетох между 6,8 и 7,4 метра, което се равняваше на 20-24 фута. Беше си дълбоко за плувен басейн, но в никакъв случай не беше бездънен.
Усетих леко разочарование — изглежда, се обезсърчих от наличието на доказателство, че басейнът имаше дъно. Все пак Дядо Коледа и Великденския заек също не съществуваха. В съзнанието си видях съвсем ясно десетгодишната Лекси със синята ѝ плувна шапка и очила, която крещеше: Ще преплувам целия път до отсрещния край на света!
Отворих очи и няколко пъти хвърлих лентата с тежестта навътре във водата, далеч от стените на басейна. Нямаше как да я спусна под права линия, така че не успях да добия съвсем ясна представа за дълбочината, но пак беше горе-долу колкото измерените вече стойности. Бях се привела напред с фенерчето в ръка и разчитах мерките по лентата, когато чух лек плясък зад себе си — идваше от дъното на басейна. Стреснах се и изпуснах фенерчето във водата. Видях как потъва, осветявайки водата по пътя си надолу, докато светлината не изчезна.