И успяло. Когато Пърси стигнал входната врата и я отворил, пред себе си видял само кутия за шапки. Той я качил горе в стаята си и благоговейно извадил съдържанието й, като се пазел да не диша, за да не би — не дай боже! — влакънцата да се разрошат и гладката повърхност да се накърни по някакъв начин. Но явно всичко било наред. Хлапето на Бодмин, макар и паднало тъй низко, че да вади шапките от кутиите им и да се забавлява безвкусно с тях, все пак не било стигнало до такива крайности, като например да ги изтървава.
Цилиндърът му стоял като нарисуван и на другата сутрин Пърси се издокарал, както му е редът, с ботинки, гамаши, панталони, жилетка на цветенца, сако, колосана яка, риза, дискретна сива вратовръзка, цвете в петлицата и лъскавия цилиндър на главата и се запътил към дома на Елизабет. Позвънил на вратата, отворили му, отговорили му, че госпожицата ей сега ще слезе и тя наистина се появила — свежа и прекрасна.
— Здрасти! — ведро я поздравил Пърси.
— Привет, Пърси! — отвърнала Елизабет.
Сега — имайте предвид, че до този момент Пърси стоял пред нея с оголена глава. След размяната на тези реплики обаче надянал цилиндъра на главата си. Много му се искало да я срази на място с въздействието, което щял да произведе. И трябва да изтъкна също, че погледнато стратегически, постъпката му наистина била безукорна, защото само един малоумник ще чака да си надене шапката чак в таксито, тъй като в такси всички цилиндри изглеждат еднакво.
Та, значи, Пърси си набучил цилиндъра с многозначителен поглед и зачакал полагаемите му се спонтанни овации. Но вместо да плесне с ръце в момински изблик на възторг и да затанцува около него пролетни танци, младата Ботсуърт изврякала глухо като колоратурно сопрано, задавило се с рибена кост.
После премигнала и бавно се съвзела.
— Вече съм по-добре — успокоила го тя. — Моментната ми слабост премина. Кажи ми, Пърси, кога е премиерата ти?
— Коя премиера? — изумил се Пърси.
— Твоята. В мюзикхола. Доколкото разбирам, ще пееш комични песни в мюзикхола.
Озадачението на Пърси се задълбочило.
— Аз? Не! Как? Защо? Какво искаш да кажеш?
— Просто си помислих, че цилиндърът ти е част от реквизита и пробваш ефекта му на мен, преди да се появиш пред широката публика. Не можах да се сетя за никаква друга причина, поради която ще си наденеш шапка поне с шест номера по-малка от главата ти.
На Пърси му приз ляло.
— Да не би да намекваш, че цилиндърът не ми е по мярка?
— Няма накъде повече.
— Но той е истински Бодмин!
— Наричай го както щеш. За мен той е публично оскърбление и гавра с широката общественост.
Пърси бил потресен. И много естествено. Представете си какво му е на един млад мъж, който връчва сърцето си на любимото момиче и изведнъж открива, че то е в състояние да говори лекомислено за свети неща.
После се досетил, че тъй като Елизабет прекарва по-голямата част от времето си в провинцията, то тя очевидно не се е научила да цени свещения смисъл, влаган в понятието Бодмин.
— Виж какво — започнал той ласкаво. — Сега ще ти обясня. Тази шапка е правена от самия Бодмин, световноизвестния шапкар на Вайгоу Стрийт. Той лично ми взе мерките и ми гарантира, че който ме види, ще припадне.
— Не те е излъгал.
— А когато Бодмин ти гарантира нещо — продължил Пърси, като се борел с напиращото в гърдите му чувство, от което му призлявало, а именно, че е сбъркал с това момиче, — грешка няма. Да кажеш, че една шапка, купена от Бодмин, не е по мярка, е все едно… не мога да се сетя за нищо достатъчно страшно.
— По-страшно от цилиндъра ти няма. Чарли Чаплин би ти завидял. Но шегата настрана, Пърси. И аз обичам да се посмея, но съществува и нещо, наречено жестокост към животните. Представи си как ще се почувствуват горките коне в Аскът, като се появиш с това на главата!
Поетите и другите литературни умове са писали какво ли не за любовта от пръв поглед, но се оказало, че човек може със същата скорост и да разлюби някого. Миг преди да изрече тези думи, Елизабет била за Пърси всичко, а ето че сега я чувствал като пришка на петата си, с която не желаел да има нищо общо. Можел да понесе много неща от нежния пол. Лични обиди го оставяли безчувствен. Но не бил подготвен за разрушителни нападки срещу шапка, излязла от божествено вещите ръце на самия Бодмин.
— А може би — студено отбелязал той — ще предпочетеш да се явиш сама на това проклето надбягване?
— Разбира се, че ще предпочета! Да не би да допускаш, че ще позволя да ме видят посред бял ден на изискано място като Аскът в компанията на подобна шапка?