И произнася с усилие:
— Всичко е наред.
Но не е наред.
Защото тя го желае, а него вече го е страх да я докосне по същия начин.
Кара я да хапне нещо.
Сяда до леглото.
Чака я да заспи.
На сутринта го намира буден на дивана.
Сяда в сгъвката на свитото му тяло.
И се споглеждат — и двамата толкова съжаляват, а няма за какво.
Кабъл се чувства безпомощен. Джейни — в капана на собствените си способности. Умовете им отчаяно блуждаят, докато най-сетне се помиряват с мисълта за живота, който ги очаква. И на този Свети Валентин всеки потънал в мислите си се пита дали това трябва да продължава.
Дали те трябва да продължават.
Да се измъчват един друг без причина, без край.
— Кейб? — проговаря тя.
— Да?
— Знаеш ли кое ме кара винаги да се чувствам добре?
Той се замисля за миг.
— Млякото?
— Освен млякото.
— Кое?
— Твоята прегръдка. Когато притискаш тялото ми, сякаш не можеш да ме пуснеш. Или когато се отпуснеш с цялата си тежест върху мен.
Той мълчи.
— Сериозно?
— Не бих се шегувала с това. Нещо в тежестта на твоето тяло, отпуснато върху моето, ми помага да се справя с безчувствеността.
Тя чака. Надява се да не се налага да го моли в прав текст.
Не се налага.
Опиянението на Дърбин
15 февруари 2006
20:04
Джейни навлиза в алеята пред дома на господин Дърбин.
Кабъл е паркирал на половин пресечка разстояние, откъдето се вижда страничният прозорец на всекидневната, и чака с бинокъл в ръка.
Бейкър и Коб са на позиция.
Джейни няма микрофон.
Никой не очаква нещо да се случи.
Още не.
Господин Дърбин е твърде хитър, за да се провали още в началото.
Джейни грабва учебниците си и тръгва към входната врата. Натиска звънеца.
Той отваря вратата. Не твърде бързо. И не твърде бавно. Кани я вътре.
Тя сваля палтото си и му го подава. Облечена е в дънки и деколтирана полупрозрачна блуза с боди отдолу — съчетание, в което не биха я допуснали в училище.
Той е по анцуг и тениска с емблемата на Мичиганския университет.
Потен е.
— Тъкмо свърших тренировката си — казва и мята на раменете си хавлиена кърпа. Води я до масата в кухнята.
— Страхотна къща! — поздравява го тя. — Идеална за купон.
— Тъкмо затова я взех — отвръща той. — Винаги съм искал да имам място, където учениците ми да се отпуснат, да ми гостуват, когато поискат, дори без официална покана.
Взема бутилка вода, подава една и на нея и казва:
— Ти се подготви. Аз ще взема един душ за три минутки и се връщам веднага.
Джейни върти очи с досада, докато той излиза от стаята и чак тогава осъзнава.
Дърбин го няма. Тя е сама.
И тръгва на оглед. Душът се чува.
Две спални и тоалетна надолу по коридора след всекидневната. Кабинет откъм страната на кухнята с всевъзможни химични таблици, книги, стъкленици. И голямата спалня, където той се къпе. Тя наднича бегло. Просторна стая с легло кралски размер и малко дрехи, пръснати наоколо. На нощното шкафче — порно списание.
Джейни чува спирането на водата и се връща в кухнята. Когато господин Дърбин влиза, тя седи на масата, погълната от бележките си. Появява се по дънки и бяла тениска в стил Джеймс Дийн1. Само цигарата му липсва.
Прекосява всекидневната и спуска щорите. Джейни изохква вътрешно, сигурна, че Кабъл вече е настръхнал на поста си. Но той обеща на Капитана да се контролира, а освен това знае, че му е позволено да участва в случая само ако стои надалече — твърде пристрастен е. Джейни се надява, че ще мирува.
— Добре, хлапе, какъв е проблемът? — пита Дърбин, като се връща обратно при Джейни. Сяда на стола до нея и разресва с пръсти мократа си коса.
— Проблем? — смее се Джейни. — На осемнайсет съм.
— Съжалявам. Колко съм глупав. Аха! — възкликва, докато се навежда да разгледа записките й. — Отровни газове. — Доволно потрива ръце. — Колко вълнуващо, нали?