Иска да запали.
Но огънче няма.
Опитва пак.
Господин Уанг следи тревожно с очи колегата си, който пълзи по верандата и ръмжи.
— Намери ми шибана запалка, която да работи, или ще спукам и тебе от бой! — нарежда Джейни на господин Уанг и се тръшва на верандата изтощена. Когато мускулът на бедрото й започва да вибрира, тя решава, че това е просто едно от всички странни неща, които се случват цяла вечер.
Отмества поглед към господин Крейтър. Разпрострял се е във всички посоки. С протегнати ръце. Стремящи се към крака й. Разглежда го, сякаш той ставащото няма нищо общо с нея. Фокусира се върху пръстите му и ги намира за много особени. Като малки животинки, напълно самостоятелни.
Носи странен квадратен пръстен. Тя като че ли го харесва. Изглежда готин, сякаш е част от нещо друго.
Господин Уанг се връща със запалка, точно когато бедрото на Джейни отново започва да пулсира. Може да се наложи да ампутират целия й крак, мисли си тя тъжно. Това би било наистина гадно.
Пали джойнта и вдишва дима. Задържа. Изпуска бавно. Господин Уанг се стоварва на верандата до нея и започва да мляска деколтето й.
Това не й харесва. Пречи й. Тя се опитва да пуши джойнт все пак.
Прави знака на мира с показалеца и средния си пръст и им се любува. После, когато господин Уанг щипва зърното й с устни, тя го пробожда със същите тези два пръста в очите.
Научила го е някъде.
Не знае къде.
Господин Уанг размахва бясно юмрук, пищейки от болка. Уцелва я в челюстта, главата й полита назад и се удря в парапета, след това всичко става черно. Джойнтът догаря между пръстите й.
Не всичко е наред
5 март 2006
06:13
Джейни сънува. Сънува, отново и отново, съня на Стейси, от който не може да се измъкне. Опитва. С всички сили. Но се проваля при сцената с изнасилвача на задната седалка.
За сетен път сънят спира на ръцете на изнасилвача. И тогава Джейни успява. Успява да задържи погледа си.
Буди се рязко и се изправя, обезумяла, изтръпнала.
— О, боже! — от гърлото й излиза грак, няма глас.
Не вижда. Но някой говори, разтрива дланите, ръцете й. Успокоява я с нежни думи. Тя диша тежко, вдишва, издишва, ронейки горещи сълзи, и всичко, което иска, е да отвори очи. Но те сякаш са отворени.
— Дайте ми очилата! — проплаква. — Не виждам!
— Джейни, аз съм, Кабъл. Тук съм. Очилата ти са у мен и пак ще виждаш след няколко минути. В безопасност си. — Гласът му се пречупва и той спира. — В безопасност си. Просто се отпусни и си почини. Почакай. След минутка ще започнеш да различаваш силуети, а после ще се върне и всичко останало, нали знаеш.
Джейни се строполява обратно.
Трепери, но не си спомня защо.
Опитва се да диша — вдишва, издишва.
— Колко е часът? — прошепва.
— Шест и петнайсет.
Замисля се.
— Сутринта? — предполага.
— Да, сутринта.
Тя отново диша.
— Кой ден?
Кратко мълчание.
— Събота сутринта е, мила. 5 март.
— Стейси О’Грейди тук ли е?
— Не, бейби. Надолу по коридора е.
— Вратата затворена ли е?
— Да.
Джейни не разбира, мозъкът й още е замъглен, погледът също. После лека-полека частици от съзнанието й се завръщат.
Знае, че има две много важни неща, които си бе казала, че трябва да запомни, дори когато всичко беше излязло извън всякакъв контрол. Говори бавно.
— Кабъл?
— Да?
— GHB2. Дърбин сам си го е произвел от два препарата — за сваляне на боя и за отпушване на канали. Така мисля. Проучила съм го отпреди. Не забелязах да го приготвя. Но притежава съставките. А очевидно и уменията.
Тя диша, изтощена е.
— Изхвърля се от организма след дванайсет часа. Тестове на урината. На всички. На всеки един, по дяволите!
Не вижда погледа на Кабъл.
— Добра работа — промърморва той и вече е на телефона. Говори неразбираемо.
Джейни се опитва да се концентрира. Имаше още нещо. Какво? Не може да си спомни.
Той затваря телефона и разтрива ръката й.
Тя си спомня.
— Кюфтетата! — казва. — Наркотикът беше в пунша, но кълна се в бога, не съм пила пунш! Поне не си спомням. Направих му тест. В джоба на дънките ми е. Десният. — Спира. Опитва се да сдържи риданията си. — Сигурно е сложил GBH и в соса за кюфтетата, докато бях в тоалетната да тествам пунша. Боже, колко съм глупава!
2
Gamma-Hydroxybutyric acid (GHB) — Гамахидроксибутират, излязъл от употреба анестетик, който в ниски дози води до лека еуфория, а във високи — до дихателна недостатъчност и кома. Популярен напоследък наркотик, чието въздействие се сравнява с това на екстазито. Наричан още наркотик за изнасилване, защото често е използван за упояване на жени с цел изнасилване, тъй като снема задръжките им. — Б.р.