През този неделен следобед Данфорт седеше със заместник-директора на Централното разузнавателно управление Джордж Гровър под бугенвилското дърво8 в малкия вътрешен двор на къщата си и гледаше телевизия. Двамата мъже бяха стигнали да едно и също заключение, както и Джон Танър, двеста и петдесет мили на север: на сутринта Чарлс Удуърд щеше да бъде централна фигура в новините.
— Държавата ще изчерпи едномесечния си запас от тоалетна хартия — каза Данфорт.
— Би трябвало. Кой разреши на Аштън да говори? Не стига, че е глупав, но и му личи. Глупав и безскрупулен. Джон Танър отговаря за тази програма, нали?
— Кучи син. Бих искал да съм сигурен, че е на наша страна — отвърна Гровър.
— Фасет ни увери. — Двамата мъже се спогледаха. — Виждал си досието му. Не си ли съгласен?
— Съгласен съм. Фасет е прав.
— Общо взето, да. …
На керамичната маса пред Данфорт имаше два телефона. Единият беше черен и розетката му беше поставена на земята. Другият беше червен, с червен кабел, който идваше от вътрешността на къщата. Червеният телефон не иззвъня, а избръмча. Данфорт вдигна слушал ката.
— Да… Да, Андрус. Добре… Хубаво. Обади се на Фасет и му кажи да дойде. Получихте ли потвърждение от Лос Анджелес за семейство Остърман? Няма промяна?… Отлично. В график сме, ние също действаме по плана.
Бърнард Остърман от КСНЙ9, випуск 46, издърпа листа от пишещата машина и го погледна. Пъхна го под тънката купчина от листове и се изправи. Обиколи плувния басейн с форма на бъбрек и подаде ръкописа на жена си Лийла, която седеше гола на шезлонга.
Остърман също беше гол.
— Знаеш ли, разсъблечената жена не е особено привлекателна на дневна светлина.
— Да не мислиш, че ти си портрет в бежово?… Дай. — Тя взе листовете и посегна към голямата тъмна чаша. — Това краят ли е?
Бърни кимна.
— Кога се връщат децата?
— Ще се обадят от крайбрежието, преди да тръгнат. Казах на Мари да им напомни. Не бих искала още отсега Мъруин да разбере какво представляват голите момичета на дневна светлина. В този град можеш достатъчно да се отвратиш от подобно нещо.
— Ти си знаеш. Чети.
Бърни се гмурна в басейна. Три минути плува бързо напред-назад, докато се задъха. Беше добър плувец. Когато служеше във Форт Дикс10, го напрааиха инструктор по плуване. В басейна зад гърба му го наричаха „Бързия евреин“. Беше слаб, но як. Ако КСНЙ имаше футболен отбор, вместо обект на подигравки, той щеше да бъде неговият капитан. Краен защитник. Веднъж Джоу Кардоне му каза, че би могъл да го използва в Принстьн. Бърни се изсмя, когато Джоу му го спомена. Независимо от привидната демократизация на живота в армията — тя наистина беше привидна — на Бърнард Остърман от семейство Остърман, Тремънт Авеню, Бронкс, Ню Йорк, никога не бе му минало през ума да прескача бариери, съществуващи от векове, и да става член на Айви Лийг11. Може би щеше да успее, беше умен, демобилизираните имаха предимство, но никога не му беше хрумвала подобна мисъл.
Тогава, през 1946 година, нямаше да бъде удобно. Сега би било — нещата се промениха.
Остърман се изкачи по стълбата. Хубаво беше, че щяха да заминат с Лийла за източното крайбрежие, че отново щяха да бъдат за няколко дни в Садъл Вали. Винаги когато отиваха там, престоят им сякаш приличаше на кратък ускорен курс по приятно живеене. Хората казваха, че Изтокът е трескав, напрегнат — много повече от Лос Анджелес, но твърдението не беше вярно. Само изглеждаше така, защото зоната на действие беше по-ограничена.
Лос Анджелес, неговият Лос Анджелес, което означаваше Бърбанк12, Холивуд, Бевърли Хилс, беше мястото, където царстваше истинското безумие. Мъжете и жените бясно препускаха нагоре-надолу между рафтовете на заобиколената с палми дрогерия. Всичко се продаваше, всичко беше с етикети, всички се надпреварваха в ярките си ризи и оранжевите си панталони.
Понякога на Бърни му се искаше просто да види някой, облечен в традиционен костюм на „Брукс Брадърс“13 от едноцветен, гладък вълнен плат. Това в действителност не означаваше нищо — той не се интересуваше кой знае колко много какви костюми носеше племето на Лос Анджелес. Може би по-скоро имаше предвид преобладаващата гледка, която непрекъснато дразнеше очите.
Или може би отново изпадаше в криза. Всичко му беше досадно.
А не беше справедливо. В заобиколената с палми дрогерия се отнасяха с него много добре.
11
Популярно име на осем главни колежа в Източна Америка, Колумбия, Дортмънт, Харвард, Пенсилвания, Приистьн, Йейл, Корнел и сформираната към тях спортна лига. — Бел. пр.