Сейди обаче отново се излегна и се прозя широко.
— Тя май пасува — отбеляза Триша.
— Ами добре. Само аз и ти, Барби. След малко се връщаме, за да си поиграем на Великденското зайче.
— Става. Аз нямах предвид само секса — натърти тя.
Той я погледна откъм пералното помещение, докато откачаше каишката.
— Знам.
Щеше да опита нещо различно, след като нямаше да му се налага да се съобразява с достойната походка на Сейди. Реши да слезе до брега в ранната великденска сутрин. Щом допи кафето си, забоде чашата в пясъка до стълбите и забърза хода си до леко тичане. Когато запита тялото си как намира идеята, получи несигурен отговор.
Но на кучето му хареса. Хареса му достатъчно, за да забърза стъпките си, докато Илай не затича с всички сили. Нямаше съмнение, че по-късно щеше да си плати за това. Слава богу, че разполагаше с масажистка терапевтка.
Привидя му се сцената от съня му, Абра бледа, окървавена, простряна върху ледения каменен под на мазето. От това сърцето му заблъска по-бясно, отколкото от бягането.
Най-сетне успя да укроти кучето и отново започнаха да вървят. Вдъхна от влажния въздух, за да облекчи пресъхналото си гърло.
Явно беше по-разтревожен от проникванията в къщата, отколкото бе склонен да повярва. По-загрижен за семейството си и за Абра, отколкото би искал да признае в студената дневна светлина.
— Ще трябва да прибегнем до нещо по-сериозно от лаенето — каза на кучето и го поведе обратно към вкъщи. — Но първо трябва да избутаме днешния ден и утре сутринта.
Погледна към Блъф Хаус и се изненада, като видя колко се бяха отдалечили.
— Леле майчице.
А бяха минали по-малко от два месеца, откакто се задъхваше облян в пот, щом изминеше половин миля. Днес беше пробягал двойно по-голямо разстояние.
Може би отново беше станал себе си.
— Добре, Барби, да опитаме да се върнем.
Побягна обратно с радостното куче до себе си. Когато отново погледна нагоре към Блъф Хаус, видя Абра на верандата, облякла анорак с качулка върху екипа си от йогата. Помаха му с ръка.
Ето тази картина си обеща да запомни. Абра с Блъф Хаус зад гърба й, с морския вятър, който танцуваше в косите й.
След като изкачи стълбището се почувства изтощен, но по един страхотно приятен начин.
— Мъжът и неговото куче — обяви Абра и поздрави и двамата.
— Мъжът, неговото куче и музиката от „Роки“. Ейдриън9! — Вдигна я във въздуха.
Абра се разсмя, когато той я завъртя.
— Какво имаше в това кафе? Остана ли още от него? — попита тя.
— Денят ще е чудесен.
— Така ли?
— Разбира се. Всеки ден, който започва с шоколадови зайчета и желирани бонбони за закуска, е добър. Трябва да скрием яйцата.
— Вече го направихме, Роки. Ти го пропусна.
— Още по-добре. Сега ще трябва да ги търся. Дай ми някой жокер де — настоя. — Може да не си наясно, но Робърт Едуин Ландън, изпълнителен директор на „Ландън Уиски“, председател и съпредседател на безброй достойни благотворителни организации и глава на семейство Ландън, с всички сили ще се постарае да попречи на мъничката си внучка да победи в търсенето на великденските яйца.
— Няма да го направи.
— Добре де, може да остави детето да победи, но е адски сигурно, че ще бие единствения си син.
— Може и така да е, но от мен няма да получиш жокери. Влизай да си вземеш великденската кошничка, преди баща ти да е слязъл да търси.
Денят беше хубав, нищо че се натъпка със сладкиши, макар да знаеше, че от вафли на закуска малко му прилошава. Все пак ги изяде и остави тревогите си настрани, за да се наслади на приятните мигове.
Баща му с щръкналите заешки ушички и Селина, която се смее с цяло гърло. Удоволствието по лицето на баба му, когато й подари красива купа, пълна с уханни пролетни цветя.
Веселата война с водни пистолети със зет му и случайното (донякъде) смъртоносно прострелване на сестра му в сърцето, когато тя отвори вратата на верандата.
Изненадата на Абра, когато й даде яркозелената орхидея, защото цветето му напомняше за нея.
Ядоха бут с печени картофи, крехки аспержи и билковия хляб на Абра, фаршировани яйца, обелени от шарените си черупки, и какво ли още не в официалната трапезария. Свещите грееха, кристалът искреше, морето пееше своята песен, блъскайки се в скалистия бряг, и създаваше съвършения музикален фон за прекрасния ден, който Илай беше предрекъл.