Дори сега начинът, по който сестра му изправи пръст и го посочи, му напомни за дядо им.
— Я не увъртай. Нямаше никакви планове да се връщаш преди Великден, обаче сега си тук. Говори.
— Не е нещо особено. Исках да поговоря с Нийл очи в очи. — Погледна към вратата. — Виж, не искам да тревожа майка и татко, няма смисъл. Тъкмо изглеждат по-спокойни. Пийдмънт вдигат шум за неправомерно дело за убийство.
— Но това са глупости, просто глупости. Жив тормоз е това, Илай. Трябва да… говориш с Нийл — завърши и въздъхна. — Както си направил. Той какво мисли?
— Мисли, че е само шум, поне засега. Предложих му да наеме нов детектив, този път да намери жена.
— Идваш на себе си — прошепна Триша и очите й се напълниха.
— Недей. Боже, Триша.
— Не е само у теб причината, поне не цялата. От хормоните е. Бременна съм. Тази сутрин плаках, като пях „Колелата на автобуса“6 със Сели.
— О, господи. — Усмихна се, а новината стопли сърцето му. — Това е добре, нали?
— Чудесно е. Двамата с Макс сме ужасно развълнувани. Още не сме казали на никого, но си мисля, че мама подозира. Само от седем седмици е. Ох, да му се не види. — Подсмръкна и избърса сълзите си. — Ще се разбера с Макс. Ще кажем на всички на вечеря. Защо пък да не го отпразнуваме?
— И да отклоним темата от мен.
— Да. Да не си казал, че никога не правя нищо за теб. — Изправи се и го прегърна. — Ще отвлека вниманието на всички, ако ми обещаеш да спреш с тези внимателни имейли, поне към мен. Ще споделяш, когато си имал лош ден. И ако си в период да искаш компания, мога да наглася нещата така, че двете със Сели да ти дойдем на гости за някой и друг ден. И Макс, ако има възможност. Не трябва да си сам.
И щеше да го направи, помисли си. Триша щеше да размества, отменя и преправя графици — беше експерт в това — и щеше да го направи за него.
— Справям се добре и сам — не се обиждай. Опитвам се да си наваксам с някои неща, които съм изоставил от дълго време.
— Предложението остава. И няма да чакаме покана, ако през лятото си още там. Просто ще дойдем. Ще доплувам като кит, защото дотогава ще приличам на такъв, и ще карам всички да ме чакат.
— Типично.
— Кажи го, когато помъкнеш още десет кила отгоре си и те обхване мания да не ти излязат стрии. Връщай се при нашите. Аз ще надникна да видя дали Селина не е успяла да изкрънка от Алис бисквитки преди вечеря.
В девет вечерта Абра приключи с класа по йога в дома си и надигна бутилка с вода, докато учениците й навиваха постелките си.
— Извинявай, че малко закъснях — каза Хедър. Отново. — Просто днес нещата ми се изплъзват.
— Няма проблем.
— Мразя да пропускам дихателните упражнения. Винаги ми помагат. — Хедър вдиша и издиша, като си помогна с ръце.
Абра се усмихна.
Нямаше сила, която да накара Хедър да замълчи. Предполагаше, че тази жена говори насън, както правеше и по време на едночасовия си масаж.
— Избягах от вкъщи като маниак — продължи тя. — А забелязах, че колата на Илай не е пред Блъф Хаус. Не ми казвай, че вече се е прибрал в Бостън.
— Не е.
Хедър нямаше желание да спре дотук. Дръпна ципа на якето си.
— Само се чудех. Толкова голяма къща. Хестър като е там, добре, тя си е част от нея, ако ме разбираш. Обаче Илай, особено с всичко, което му е на главата, сигурно просто витае из нея.
— Нямам такива наблюдения.
— Знам, че го виждаш, когато отиваш да се грижиш за къщата, което си е някаква компания. Но си мисля, че с всичкото време, с което разполага, сигурно не знае какво да прави сам. Това не може да е здравословно.
— Той пише роман.
— Е, да де, знам, че така говори. Или поне хората говорят, че им е казал така, но той беше адвокат. Че какво разбира един адвокат от писане на романи?
— А, не знам. Питай Джон Гришам.
Хедър отвори уста и после я затвори.
— Е, предполагам, че е истина. И все пак…
— Хедър, мисля, че почва да вали. — Грета Париш пристъпи напред. — Имаш ли нещо против да ме хвърлиш до вкъщи? Мисля, че на идване понастинах.
— О, добре, разбира се. Само да си взема постелката.
— Длъжница си ми — прошепна Грета, след като Хедър хукна да си прибира нещата.
— Голяма работа си. — Абра стисна с благодарност ръката на възрастната жена и побърза да се отдръпне, като се постара да изглежда заета, подреждайки постелки.
Щом домът й се изпразни, тя въздъхна с облекчение.