— Призраци? — Илай постави фенерчето под брадичката си, за да докара ефект като в хорър филм.
— Да, и те моля да не правиш така. Дюшемето пука и скрибуца, разни неща дрънчат и скърцат. И има твърде много малки стаички и ниши. Това е „Сиянието“7 на мазетата. Тъй че…
Абра спря в кухнята и си сипа вино.
— Кураж от гроздето, който да неутрализира късното кафе и приключението. Как беше у вас? В Бостън де.
— Чудесно беше. Наистина. — Ако й се налагаше да говори за нещо друго, той би трябвало да е в състояние да помогне. — Баба изглежда по-силна, родителите ми — по-спокойни. А сестра ми очаква второ дете. Така че имахме повод да празнуваме.
— Това е чудесно.
— Новината напълно промени настроението — поясни Илай, докато Абра отпиваше от виното и за двамата. — Вместо да внимаваме да не говорим за причината, поради която се преместих тук, просто спряхме да мислим за това.
— За новото начало, за бебетата и електричеството — чукна тя чашата си с неговата.
След още една глътка Абра реши да вземе бутилката в мазето. Може би щеше да се понапие, но пък това можеше да й помогне да заспи.
Вратата на мазето изскърца. Естествено, помисли си тя и затъкна пръст в колана на Илай, докато той се взираше надолу.
— За да не се разделяме — обясни му, когато той се обърна да погледне.
— Това не е Амазонка.
— В определен мащаб е. Повечето къщи наоколо дори нямат мазета, още по-малко пък амазонски мазета.
— Повечето не са построени на скала и с издълбани под земята помещения.
— Мазето си е мазе. А това е твърде тихо.
— Мислех, че съм вдигнал достатъчно шум.
— Не се постига без дъсчени подове, канализационни тръби и каквито още там гадости има долу. Така че — тихо е. И ни очаква.
— Добре, вече почна да ме плашиш.
— Ами не искам само аз да съм уплашена.
В началото на стълбите Илай взе фенерчето от зарядното на стената и погледна към добре заредената и прецизно организирана винарска изба. Представи си отминалите дни, когато във всяка ниша бе имало бутилка — стотици шишета, систематично подреждани от иконома. Но дори и сега видя стотици бутилки изключителни вина.
— Ето. Ако се разделим, можеш да ми пратиш сигнал. Ще поема изследователската част.
Абра пусна колана му и включи фенера, който й беше дал.
Пещери. Така си представяше мазето на Блъф Хаус. Много пещери. Някои от стените бяха от стария камък, който строителите просто бяха издълбали. Имаше коридори и ниски сводове, помещение след помещение. В нормални обстоятелства тя щеше да включи осветлението и всичко да бъде залято с благословена светлина, но сега лъчът на фенера й се кръстоса с този на Илай.
— Като Скъли и Мълдър от „Досиетата X“ сме — измърмори.
— Истината е някъде там.
Абра му се усмихна с благодарност и остана плътно зад него, докато той се привеждаше под свода. Обърна се наляво и спря, а тя се блъсна в гърба му.
— Извинявай.
— Хмм… — Илай освети олющената червена боя на чудовищната машина.
— Изглежда като нещо от друг свят.
— От друго време, по-скоро. Защо не сме я сменили с нещо по-ново? Защо не сме купили нов генератор за къщата?
— На Хестър не й пречеха спиранията на тока. Казваше, че й помагат да си е самодостатъчна. А и обичаше тишината. Добре запасена е с батерии, свещи, дърва, консерви и какво ли още не.
— Ще си е самодостатъчна и с нов и надежден генератор след случилото се днес. Но пък на този просто може да му е свършила газта. — Срита леко генератора. Допи виното, остави чашата на шкафа за инструменти, наведе се и отвори кутия от пет галона, пълна с газ. — Добре, имаме газ, да видим сега това същество от друг свят.
Абра го наблюдаваше как заобикаля машината.
— Знаеш ли как работи?
— Да. Изправяли сме се един срещу друг няколко пъти. Отдавна беше, но не съм забравил. — Погледна я. Очите му се разшириха и той насочи фенера си към лявото й рамо. — А…
Абра изпищя, разтича се в кръг с чаша в едната ръка и бутилка в другата.
— Отгоре ми ли е? Отгоре ми ли е? Разкарай го от мен!
Спря, когато Илай се разсмя — дълбок, гърлен и искрен смях, който я прониза с чудесен топъл акорд, колкото и да беше ядосана.
— По дяволите, Илай! Какво ви е на вас, мъжете? Такива деца сте.
— Ти опердаши човек в мрака сама. А после пискаш като момиченце заради някакъв измислен паяк.