Все още с ножа в ръка, отиде до задната врата, отключи я, отвори я и после се наведе.
— Тук има пресни следи. Задната врата, точно срещу нощния бряг. Няма кой да види. Трябвало е да знае, че не съм тук. Но как е разбрал?
— Сигурно е наблюдавал къщата. Видял те е да излизаш.
— Пеш — напомни той. — Би могло просто да съм излязъл на разходка и да се върна след десет или петнайсет минути. Рискът е голям.
— Може да те е проследил, да те е видял да влизаш в бара. Преценил е, че ще разполага с повече време.
— Може.
— Таблото на алармата. — Абра внимателно се приближи. — Гледала съм го някъде, във филм по телевизията, но си мислех, че е просто измислица. Пръскаш нещо на таблото, така че следите от отпечатъците да се видят. Вече знаеш кои числа са били натиснати. После ги пускаш в компютъра и той ти дава различни комбинации, докато разбиеш кода.
— Нещо такова. Може така да е влязъл предния път, когато баба беше тук. Да е успял да се добере до ключовете й и да им направи копия. А след това е можел да влиза когато си иска, копелето. Обаче не е знаел, че сме сменили кода, затова последният път е прекъснал електричеството, когато старият код не е проработил.
— Доста глупава постъпка.
— Може би е отчаян или паникьосан. Може просто да е вбесен.
— Искаш да слезеш долу. Виждам го. Искаш да разбереш дали отново е почнал да копае. Вини всеки момент ще е тук.
Ако слезеше долу и тя дойдеше с него, той щеше да носи отговорността. Ако слезеше, а тя останеше тук и нещо се случеше, пак той щеше да е виновен.
Така че явно беше в безизходица.
— Нямаше ме три часа. По дяволите. Осигурил съм му голям и хубав прозорец от време.
— А какво трябва да правиш? Като мис Хавишъм никога да не излезеш от къщата?8
— Алармената инсталация определено не върши никаква работа. Ще трябва да подсилим системата.
— Да. — Абра чу воя на сирените. — Това е Вини.
Илай отново напъха ножа в поставката.
— Да го посрещнем.
Ченгетата отново претърсиха къщата. Вече започна да свиква с това. Сипа си кафе и тръгна с тях, като започнаха от мазето.
— Решително копеле — отбеляза Вини, докато оглеждаха изкопа. — Изкопал е още няколко стъпки. Сигурно си е донесъл инструменти, но този път ги е отнесъл със себе си.
Илай се обърна, за да бъде сигурен, че Абра не е слязла долу.
— Мисля, че е луд.
— Е, не е умник.
— Не, Вини, имам предвид луд. Рискува да проникне отново, и да прекара няколко часа, дълбаейки тоя под? Нищо няма тук. Тази вечер говорих със Стоуни Трибет.
— Той е човек с име.
— Така е и освен това каза нещо, дето има смисъл. Защо някой би заровил нещо тук? Това е дяволски твърда смес от почва и скала. Ето защо никога не сме бетонирали. Ако заровиш нещо, стига да не е тяло, обикновено го правиш, защото смяташ по някое време да го изкопаеш.
— Най-вероятно.
— Тогава защо някой да си дава толкова труд? Ами да го закопае в градината и да бучне някой скапан храст отгоре му. Отпред, където почвата е по-мека, или там, където е песъчлива. Или пък може и да не го зарови въобще, а да го скрие под дъските на пода, зад стените. Ако тръгна да търся съкровище, никога няма да копая с кирка и лопата там долу. Или ако съм достатъчно откачен да мисля, че е там, ще изчакам, докато се уверя, че къщата е празна за няколко дни — когато баба ми идва в Бостън например — а после ще сляза там с пневматичен чук.
— Няма да споря, но нещата са такива, каквито са. Ще уведомя Корбет за това и ще подсилим охраната. Ще вдигнем шум с допълнителните патрули — добави Вини. — Ако е в района, ще чуе за това. Ще премисли, преди да опита отново.
Илай се усъмни дали премислянето би спряло човек, готов да рискува толкова много заради една легенда.
17.
На сутринта Абра се върна в Блъф Хаус след урока си по тай-чи, но този път не мина само през супермаркета. Не можеше да е сигурна как Илай ще приеме това, което му носеше, но имаше доста ясна представа каква щеше да бъде реакцията му, поне в началото.
Трябваше да поработят над това. Или по-скоро, призна си, тя би трябвало да поработи над него. Не беше съвсем честно, а и Абра наистина мразеше да манипулира. Но в този случай твърдо вярваше, че е за добро.
Прецени времето си, докато разтоварваше колата. В списъка й, освен редовното почистване присъстваше и подреждането след полицейското претърсване. Но нямаше причина да не се справи, може би щеше да забърка нещо за ядене, а после да се върне вкъщи за курса си по йога.
8
Героиня от „Големите надежди“ на Чарлз Дикенс. Огорчена от годеника си, който я изоставя в сватбения ден, тя се затваря в къщата си до края на живота си. — Б.пр.