Уитни се усмихна, учудена от предложеното й по този начин приятелство. Усмивката беше достатъчен стимул за Терез и тя продължи:
— Всичките ми сестри си намериха подходящи съпрузи. Оставам само аз. И брат ми Никълъс, разбира се.
Уитни едва устоя на изкушението да я попита дали Никълъс Дьовил се включва в категорията „заслужаващи вниманието господа“, или се числеше към „просто красивите, но безперспективни“. Всъщност Терез сама даде нужната информация:
— Ники изобщо не е надежден. Е, вярно е, че е много богат и красив, но просто не може да се ожени, за най-голямо съжаление на цялото ни семейство. Брат ми е единственият наследник от мъжки пол и най-големият от нас.
Любопитството на Уитни беше разпалено, но тя възпитано изрази надежда, че мосю Дьовил не страда от някаква тежка болест.
— О, не! — засмя се Терез. — Освен ако не наречем болест пълното отегчение и арогантността на брат ми! Разбира се, Никълъс има пълното право да се държи по този начин, след като е преследван непрекъснато от толкова много жени! Мама дори се шегува, че ако жените бяха тези, които правеха предложения за женитба, Ники щеше да получи много повече оферти за брак от четирите си сестри, взети заедно!
Фасадата на заучена любезност съвсем се пропука и Уитни рече през смях:
— Не виждам защо! На мен брат ти ми изглежда направо отвратителен!
— Всичко се крие в чара! Никълъс има чар! — обясни Терез и след кратка пауза добави: — Колко жалко, че Ники е с толкова труден характер! Ако можехме да го накараме да дойде на бала, на който ще бъдем представени, няма съмнение, че ти ще привлечеш вниманието му и ще пожънеш огромен успех! — Въздъхна. — Разбира се, нищо на света не е в състояние да отведе брат ми на дебютантски бал! За него те са изключително отегчителни. Но въпреки това ще му разкажа за теб!
Единствено учтивостта възпря Уитни от забележката, е се надява никога да не срещне надутия по-голям брат на новата си приятелка.
4.
Преди официалното си представяне пред парижкото общество Уитни получи писмо от Емили Уилямс. То съдържаше успокоителни вести — Пол беше купил земя на Бахамските острови и имаше намерение да прекара там цяла година. Тъй като напълно изключваше възможността любимият й да се влюби в някоя местна мургава красавица, това на практика означаваше, че разполага с достатъчно време да се подготви за триумфалното си завръщане у дома. Вече не се притесняваше, че Пол би могъл да се ожени друга.
И за да преодолее тревогата от предстоящия бал, тя се ви на розовото канапе във всекидневната и препрочете всички писма от Емили, които държеше скрити в една книга по етикеция. Беше така погълната от заниманието си, че не забеляза младия мъж, застанал на прага на стаята. Никълъс Дьовил не можеше да откъсне поглед от красивата девойка, на която трябваше да предаде бележката на сестра си. Терез беше настояла това да стане лично. През последния месец Терез проявяваше учудваща изобретателност в опитите си да го срещне с госпожица Стоун и въпросната бележка беше без съмнение поредната клопка, в която се очакваше той да попадне. Сестра му често правеше подобни заговори с приятелките си, но Ники знаеше как да излезе от неприятната ситуация. Щеше да разруши романтичните планове на госпожица Стоун, като се държи хладно и неучтиво с нея, докато я доведе до състояние на отчаяние и желание грубият посетител да се махне от очите й час по-скоро.
Хладният му поглед светкавично прецени обстановката. Без съмнение младата дама се беше постарала да направи така, че да се представи в най-изгодната за нея светлина. Не случайно беше избрала мястото, на което седеше — така светлината, идваща от прозореца зад канапето, падаше право върху буйната й тъмна коса. Пръстите й разсеяно си играеха с един немирен кичур, докато очите й с престорено внимание се взираха в някаква книга. Бледожълтата рокля се стелеше на красиви гънки около бедрата й. Лицето й излъчваше спокойствие, дългите извити мигли хвърляха лека сянка върху страните й, а на сочните й устни играеше едва доловима усмивка. Обзе го нетърпение да сложи край на тази игра. Той пристъпи напред и грубо изрече:
— Гледката е очарователна, мадмоазел. Моите поздравления.
Уитни рязко вдигна глава, затвори книгата и я сложи настрани. Погледна неуверено към мъжа, застанал насреща й. Наближаваше тридесетте. Беше доста привлекателен — с тъмна коса, аристократичен профил и кафяви очи, изпъстрени със златисти точици, които надменно я гледаха.