Изчака Никълъс Дьовил да се върне в залата и едва тогава излезе на терасата. Застана точно зад гърба на Уитни в мига, в който един пиян неин обожател падна на колене и комично изпелтечи:
— Госпожице Стоун, току-що ми хрумна, че двама талантливи музиканти като вас и мен биха могли… да направят чудесен дует! Мога ли да ви помоля за ръката ви…
Той неочаквано замлъкна и се втренчи зад гърба й.
Заливайки се от смях, тя хвърли поглед през рамо и щом видя Клейтън, на устните й се появи щастлива усмивка.
Очевидно херцогът не споделяше радостта й в този момент. Той гледаше надменно към бедния коленичил Карлайл.
— Станете! — нареди той. — Ако намерението ви е да поискате ръката на госпожица Стоун, за да се ожените за нея, ще трябва да изчакате, докато й порасне трета ръка. Засега тя има само две и никоя от тях не е свободна.
Клейтън сграбчи Уитни и я повлече със себе си. Тя подтичваше, за да не изостава от него, и още преди да се усети, вече беше навън, пред къщата, където чакаше каретата на Клеймор.
— Пусни ме. Боли! — простена тя, спъна се и политна към паважа, но Клейтън я сграбчи за раменете и я натика в каретата.
— Как смееш! За кого се мислиш? — изхлипа тя, обидена и засрамена.
— За кого се мисля ли? — с леден сарказъм повтори той. — За твой господар, разбира се! Според собствените ти думи баща ти те е продал, а аз съм те купил!
Уитни се втренчи в него. Не разбираше защо Клейтън е толкова ядосан. Не беше възможно да е заради шегата на Карлайл. Преди време херцогът беше станал свидетел на едно напълно сериозно предложение за женитба от страна на братовчед й Кътбърт, а беше реагирал на него със смях. Беше очаквала нощта с нетърпение, беше се надявала, че двамата с Клейтън най-сетне ще говорят открито за чувствата си, а вместо това той се отнасяше с нея като със слугиня.
Въпреки това беше щастлива, че не е пренебрегнал молбата й да дойде на бала.
— Господин Карлайл беше леко пийнал и неговото предложение за женитба беше просто на шега — сметна за нужно да поясни тя. — Той…
— Млъквай! — сряза я Клейтън. Тя едва сега забеляза колко силен е гневът му. Никой не я беше гледал с такъв убийствен поглед, дори баща й. А откъде идваше тази омраза? Сърцето й се сви от страх. Тя извърна очи към прозореца и се загледа в отдалечаващите се светлини на града.
— Къде ме водиш? — попита с разтреперан глас. Клейтън не издаде нито звук. — Клейтън? Къде отиваме?
Той спря поглед на красивото й уплашено лице. Идеше му да я удари, задето се беше подиграла с любовта му, задето беше предоставяла тялото си на други мъже, задето го наричаше „Клейтън“ сега, когато той най-сетне я беше разбрал какво представлява. Опита се да не мисли за мъжете, с които е спала, и многозначително извърна глава.
Уитни се опита да се пребори с нарастващата си тревога, като насочи вниманието си към нещо друго. Помъчи се да отгатне накъде пътуват. На север, осъзна съвсем скоро тя. Обзе я паника. Мъчително преглътна и рече:
— Исках да ти кажа, че нямам нищо против да се омъжа за теб. Не е необходимо да ме водиш чак в Шотландия, за да ме имаш. Аз ще…
— Не е необходимо да се женя за теб, така ли? — прекъсна я с горчив смях Клейтън. — Да, и аз така разбрах. Всъщност нямам никакво желание да те отвличам, нито да изтощавам допълнително бедните коне — вече са прекосили половин Англия, докато те преследвах.
Каретата внезапно зави на запад, но Уитни не обърна внимание на тази подробност. Мислеше за последните му думи. Беше прекосил половин Англия, за да я търси? В такъв случай сигурно се беше върнал у дома и там е чул слуха за нейния годеж с Пол. Тя сложи нежно ръка на рамото му и умолително рече:
— Мога да ти обясня за Пол. Аз…
Пръстите му се впиха в китката й.
— Трогнат съм, че ме докосваш с такова желание — процеди през зъби Клейтън. — Защото съвсем скоро ще ти се наложи да го направиш отново. — Грубо отхвърли ръката й от рамото си. — И тъй като каретата не е подходящото място, където можеш да разкриеш страстта си, ще трябва още малко да контролираш желанието си.
— Да контролирам своето… — ахна тя и тревожно го изгледа. — Да не си пиян?
Устните му се извиха в цинична усмивка.
— Не съм пил, така че не е нужно да се тревожиш. Ще мога да се представя добре. — Клейтън умишлено наблегна на последната дума, после добави: — Сега се опитай да поспиш. Очаква те дълга и изтощителна нощ.
За какво говореше Клейтън? Да не се беше побъркал? Беше на ръба на истерията, а той седеше спокойно до нея, даваше й съвети как да контролира страстта си и я уверяваше, че ще се представи отлично! Най-после смисълът на думите му достигна до съзнанието й и очите й се разшириха от страх. Беше разбрала какви са намеренията му!