Отчаяно се взря в тъмнината. Надяваше се да види светлините на някое населено място, където би могла да потърси спасение. След малко забеляза, че наближават някаква постройка — най-вероятно хан. Не знаеше доколко ще се нарани, ако скочи в движение от каретата, но нямаше да се поколебае да го направи.
Уитни прехапа устни и незабелязано посегна към дръжката на вратата. Хвърли последен прощален поглед на Клейтън и сякаш нещо се прекърши в нея. Затвори очи и стисна клепачи, за да попречи на сълзите да потекат, и натисна дръжката в мига, в който каретата се изравни с вратата на хана. Клейтън здраво я сграбчи и я дръпна навътре.
— Имай малко търпение, сладката ми. Една долнопробна кръчма не може да бъде подходящо място за първата ни нощ. Или може би предпочиташ именно хановете за малките си забежки? Така ли е? — яростно изкрещя той. След като не получи отговор, продължи: — Аз лично предпочитам удобствата на собствения си дом пред съмнителната чистота и протърканите чаршафи, които обикновено се предлагат по подобни места.
Подигравките му я накараха да се опомни и да възвърне самоконтрола си.
— Ти си подлец! — извика тя.
— Така е, щом казваш! — съгласи се той. — Това напълно ме устройва, прави ме подходящ за една кучка!
Уитни затвори отчаяно очи и се облегна назад. Клейтън беше разгневен заради Пол и тя трябваше да намери начин да му обясни, да му каже истината.
— Госпожа Севарин е виновна за слуховете — прошепна тя. — Независимо от всичко, което си чул и което си мислиш, искам да те уверя, че веднага след завръщането на Пол у дома аз разговарях с него и му казах, че не мога да стана негова жена. Не можах да попреча на хората да говорят, затова отидох в Лондон…
— Клюката те е последвала и там, скъпа — уведоми я той. — Сега престани да ме отегчаваш с обясненията си.
— Но…
— Не говори, иначе може и да променя намеренията си и вместо да изчакам, докато се озовем в леглото, ще те взема направо тук! — предупреди я той.
След два часа път каретата влезе през вратите на някакво имение. В далечината се очертаваше осветеният силует на огромна къща. Сърцето й биеше лудо. Уитни едва успяваше да си поеме дъх от ужас.
Когато спряха пред централното стълбище, Клейтън слезе и я изтегли навън.
— Няма да вляза вътре! — извика тя и отчаяно се заизвива в ръцете му.
— Мисля, че малко късно си се сетила да се бориш за целомъдрието си — подигравателно подхвърли херцогът и я взе на ръце. Влезе в къщата и заизкачва безкрайното вито стълбище.
— Моля те, моля те, спри тази лудост! — ридаеше Уитни, но Клейтън сякаш не чуваше. Отвори с ритник вратата на някаква спалня и я хвърли върху огромното, покрито с балдахин легло.
После се върна при вратата и за миг в душата на Уитни трепна надежда. Може би щеше да я остави и да си тръгне? Той обаче затвори вратата и пусна резето, после мълчаливо се отправи към разположеното пред камината кресло. Измина доста време, преди Клейтън да проговори отново.
— Ела тук, Уитни — нареди й студено.
Тялото й се стегна. Тя поклати отрицателно глава и се отдръпна в дъното на леглото. Погледът й се спря на прозорците, после на вратата. Дали щеше да успее да се добере до тях, преди Клейтън да я хване?
— Можеш да опиташ, но ти гарантирам, че няма да успееш — отбеляза той, сякаш четеше мислите й.
Уитни изправи рамене, мобилизирайки всичките си сили.
— Що се отнася до Пол… — започна тя.
— Кажи това име само още веднъж и ще си мъртва! — изкрещя Клейтън, после неочаквано смени тона. — Можеш да спиш и с него, стига той да продължавала те иска. Но ще обсъдим това по-късно. Сега, любов моя, ще дойдеш ли сама при мен или ще се наложи да ти помогна? Е? — след кратко изчакване запита той и леко се надигна от мястото си.
Уитни с мъка стана от леглото. Нямаше да му достави удоволствието да му се моли. Вдигна високо глава и направи две крачки, но краката й се разтрепериха и тя спря.
Той се изправи и изкомандва:
— Обърни се!
Преди девойката да успее да реагира, той се озова до нея, извърна я с гръб към себе си и раздра роклята й до кръста. Звукът на скъсан плат сякаш я прониза.
Клейтън отново я обърна с лице към себе си и цинично се усмихна.
— Напомням ти, че тази рокля също е моя собственост.
Седна в креслото и дълго наблюдава как Уитни се опитва да прикрие гърдите си с хлъзгавия сатен.
— Пусни я долу!
След миг роклята беше в краката й.