Клейтън простена и я стисна в прегръдките си. Тя притисна обляното си в сълзи лице към гърдите му и плака, докато остана без сили. Той лежеше до нея и галеше разрошените й коси.
— Аз… Аз казах на Пол, че няма да се омъжа за него — проплака Уитни. — Аз… нямам вина за слуховете.
— Слуховете нямат нищо общо с това, което се случи, малка моя — прошепна унило Клейтън. — Никога не бих ти причинил подобно нещо заради някакви си клюки.
— Тогава защо го направи? — задавено попита тя. Той дълбоко пое дъх:
— Помислих, че си спала с него. И с други.
Уитни се надигна на лакът и гневно го изгледа.
— Така значи! — изсъска тя и се изтръгна от ръцете му. Увереността, че Клейтън я обича, я напусна. Беше я обезчестил. Наранената му гордост беше потърсила отплата и той беше прибягнал до секса, за да й отмъсти за престъпление, което не беше извършила А тя дори не се беше съпротивлявала. Сама се беше опозорила. Клейтън не беше отнел девствеността й, тя сама му я предложи. Уитни се покри с чаршафа и се обърна към стената. Срамът й изгаряше.
Клейтън почувства, че току-що е прибавил и обида към болката, която й беше причинил. Той нежно докосна Уитни и се опита да я обърне към себе си.
— Ще ти обясня, ако ми позволиш… — умолително промълви.
Тя гневно отблъсна ръката му.
— Само опитай! Защото ако още веднъж се доближиш до мен или до някого от семейството ми, ще те убия! Кълна се, че ще го направя!
Тялото й отново се затресе от беззвучни ридания.
Негова светлост Клейтън Робърт Уестморланд, херцог Клеймор, наследник на древна благородническа титла и собственик на огромни богатства, лежеше до единствената жена, която някога беше обичал, безсилен да я успокои или да я спечели отново.
Как можа да постъпи така с нея! Всичко, което искаше, беше да я закриля и да се грижи за нея, а вместо това хладнокръвно беше отнел девствеността й. Постъпвайки така, беше изгубил надеждата да спечели обичта на това твърдоглаво красиво момиче, което в момента го ненавиждаше повече от всичко на този свят.
Спомни си думите, които й беше наприказвал в каретата и в спалнята. При всеки спомен остра болка пронизваше тялото му.
25.
На зазоряване Уитни се унесе в дрямка. Той остана надвесен над нея, гледайки я как спи. Тя никога вече нямаше да легне до него. Знаеше това със сигурност.
Уитни отвори очи и усети леко парене между бедрата си. Обърна се по гръб и сънливо се огледа наоколо.
Намираше се в огромна спалня — десет пъти по-голяма от нейната стая. Мебелите бяха красиви и сигурно струваха цяло състояние. Стената вляво от нея беше покрита с огледала, а отсреща имаше камина от мрамор. Другите две стени бяха облицовани с резбовани дървени плоскости. Уитни отново затвори очи и се унесе. Беше странно все пак, че спеше в стая, която носеше отпечатъци на мъжко присъствие…
Тя стреснато подскочи. Беше в неговото легло! В неговата спалня! Някой отвори вратата и Уитни покри гърдите си със завивката. Една червенокоса прислужница почтително влезе, носейки роклята и корсета й.
— Добро утро, госпожице — поздрави прислужницата и се приближи до леглото.
Уитни с тъга отбеляза, че жената не показа никаква изненада да види гола жена в ложето на господаря си — очевидно това не беше новост за нея.
— Казвам се Мари — представи се прислужницата със силен ирландски акцент и добави: — Да ви помогна ли да се облечете?
Дълбоко засрамена, Уитни пое протегнатата към нея ръка и със залитане се изправи.
— Мили Боже! — възкликна Мари и се вгледа в изцапаните с кръв чаршафи. — Какво ви е сторил?
Уитни едва не се изсмя на този идиотски въпрос.
— Обезчести ме — отвърна тя.
Мари като омагьосана гледаше кървавите петна и нареждаше:
— Той ще заплати жестока цена за това в деня на Страшния съд! Господ няма да му прости греха! Та той е господар, при това достатъчно опитен с жените, за да знае какво прави, а вие сте били девствена!
— Надявам се, че Господ няма да му прости! — кимна в знак на съгласие Уитни и се потопи в горещата вана. — Надявам се, че ще гори в ада! Как ми се иска да бях имала нож, за да изтръгна снощи сърцето от гърдите му!
Мари посегна да насапуниса гърба й, но Уитни взе кесията и упорито започна да търка всяка част от тялото си, която Клейтън беше докосвал. Изведнъж ръката й замръзна във въздуха. Безумна ли беше, та съвсем спокойно си вземаше вана, докато по това време вече трябваше да е облечена и да търси начин за бягство? Тя хвана прислужницата за ръката и умолително я погледна: