Лейди Алисия Уестморланд приглади косата си и тръгна към фоайето, за да посрещне по-големия си син.
Клейтън буквално влетя в къщата, прегърна майка си и нежно я целуна по гладкото чело.
— По-красива си от всякога! — възкликна той.
Майка му се отдръпна назад и нетърпеливо огледа лицето му. Дълбоките бръчки, врязали се около устата, и тъгата в очите му не убягнаха от погледа й.
— Да не си бил болен, скъпи? Изглеждаш ужасно!
— Благодаря, мамо — сухо отвърна той. — Аз също се радвам да те видя!
— Разбира се, че се радвам! — запротестира тя. — Но щях да съм по-щастлива, ако ти изглеждаше по-добре. — Лейди Алисия махна с ръка и го придърпа към дивана. — Стивън ще може да прекара и двете седмици с нас. Когато разбра, че ще идваш, се зае да организира разни забавления, за да не скучаеш. Даже в момента пътува насам с голяма група приятели. Съмнявам се, че ще ти остане дори минутка спокойствие, и ако си се надявал на това, когато си решил да дойдеш тук, значи ще преживееш огромно разочарование.
— Няма значение — мрачно отвърна той. Приближи се до масичката с питиетата и си наля уиски в една чаша.
— Къде е негодникът, заради когото не съм нищо друго освен един безпаричен най-малък син? — чу се гласът на Стивън откъм коридора.
След миг младият мъж се появи в салона, намигна заговорнически на майка си и топло стисна ръката на брат си.
— Скъпи ми братко, уморих се да поднасям извинения на лондонските красавици заради отсъствието ти, затова реших, че ще е по-добре направо да доведа някои от тях тук
— Чудесно — отвърна с безразличие Клейтън.
Стивън леко присви очи и в този миг приликата между двамата братя беше направо поразителна. Той също беше тъмнокос и висок. Вярно, липсваха му властността и авторитетът, присъщи на по-големия му брат, но за сметка на това беше по-контактен и достъпен и притежаваше много от легендарния уестморландовски чар. Освен това беше много богат въпреки шегите, които от време на време си позволяваше да подхвърля във връзка с по-неизгодното си положение на малкия син в семейството.
— Изглеждаш ужасно, Клей — рече Стивън след кратка пауза, после се обърна с извинителна усмивка към майка си и добави: — Съжалявам, мамо.
— Прав си — кимна тя. — И аз му казах същото.
— Казала си му, че изглежда ужасно? — подразни я Стивън и целуна протегнатата й за поздрав ръка.
— Изглежда е семейна черта хората да се посрещат с неприятни забележки вместо с „добре дошли“ — иронично отбеляза Клейтън. — Здравей, Стивън.
Не след дълго той се извини, че е уморен от дългото пътуване, и излезе от салона.
— Стивън, виж дали можеш да разбереш какво го тревожи — помоли лейди Уестморланд по-малкия си син в мига, в който останаха сами.
Той поклати глава.
— Знаеш, че Клей не понася някой да се меси в личния му живот, мамо. Освен това може да се окаже, че просто е изморен.
Въпреки това той внимателно наблюдаваше брат си. През деня веселата компания яздеше, ходеше на лов или убиваше времето си в близкото градче. Единственото нещо, което доставяше удоволствие на Клейтън, беше ездата. Той пришпорваше жребеца си и политаше напред, търсейки най-опасните препятствия по пътя си с такава ярост, че сърцето на Стивън се свиваше от тревога.
Вечерите бяха запълнени с приятни разговори, игри на вист и билярд и с неизбежните флиртове, които се наблюдаваха винаги когато се съберяха седем дами и седем господа под един покрив.
Клейтън изпълняваше ролята си на домакин перфектно и Стивън развеселен наблюдаваше как брат му се беше превърнал в главна прицелна точка на ухажване от страна на дамите, които често дори прехвърляха рамките на приличието само за да привлекат вниманието му върху себе си. От време на време, когато някоя от девойките се доближеше до него и започваше да му говори нещо, Клейтън любезно се усмихваше, но беше все така потиснат.
Изминаха дванадесет дни. Гостите трябваше да си тръгнат на следващата сутрин. Всички се бяха събрали във всекидневната и Клейтън също присъстваше там по задължение.
— Мисля, че брат ви се отегчава с нас — каза Джанет Кембридж на Стивън.
Думите й достигнаха до Клейтън, каквато всъщност беше и целта на девойката, но противно на очакванията й той не се постара да я увери, че греши в предположението си, нито пък даде вид, че забелязва младата красавица.