— Клейтън изглежда ужасно!
— Той се чувства ужасно! — подчерта Стивън и леко потърка слепоочията си.
— Стивън — твърдо рече майка му, — искам да обсъдя нещо с теб.
Двамата влязоха в салона и тя затвори вратата, за да не ги безпокоят.
— Снощи не можах да заспя, затова слязох долу. Мислех да прекарам малко време с двама ви. Когато доближих библиотеката, разбрах, че сте порядъчно пияни. Тъкмо се канех да влетя вътре с гръм и трясък и да изразя силното си възмущение от факта, че съм отгледала двама пияници, когато… когато…
— Когато чу какво ми казва Клейтън — довърши с усмивка Стивън.
Майка му мрачно кимна.
— Как е могъл да направи подобно нещо?
— Не зная защо е постъпил така. Очевидно е обичал момичето, а освен това е и мъж и…
— Не ме прави на идиотка, Стивън — прекъсна го разгорещено тя. — Аз съм възрастна жена. Била съм омъжена и съм родила двама сина. Знам много добре, че Клейтън е мъж и че като такъв има известни… хм…
— Известни нужди? — отново й подсказа Стивън. — Онова, което се опитвах да кажа, е, че Клей е мъж, когото жените винаги са преследвали, но той никога не е давал и пукната пара за някоя от стотиците си обожателки. Очевидно най-после е намерил жената, която е търсил. Щом е платил сто хиляди лири на баща й, значи семейството е бедно. Въпреки това девойката му е отказала.
— Трябва да е голяма глупачка да отхвърли предложението на брат ти — възкликна лейди Уестморланд. Стивън се усмихна, но поклати глава:
— Не вярвам. Клей никога не се е интересувал от празноглави жени.
— Сигурно си прав — въздъхна майка му и се изправи. — Мисля, че я е обичал.
— И аз — кимна Стивън.
26.
Клейтън прочете документа, с който се анулираше брачният договор, и с въздишка го върна на секретаря си.
— Има още нещо — рече той, когато Матю Бенит се надигна от стола си. — Искам да предадете лично на госпожица Стоун чек за десет хиляди лири и едно писмо.
Клейтън извади празен лист от чекмеджето на бюрото и се втренчи в него.
Още не можеше да повярва, че се е стигнало дотук. Само допреди седмица беше сигурен, че Уитни ще бъде негова жена, а сега…
Взе перото и го потопи в мастилницата.
Моля те, приеми моите искрени пожелания за щастие и ги предай и на Пол. Приложеният чек е подарък.
Поколеба се. Уитни щеше да изпадне в ярост при вида на чека, но не можеше да понесе мисълта, че тя ще трябва да се лишава от много неща, което със сигурност щеше да й се налага като съпруга на Севарин. А ако по някакво чудо не се омъжи за Пол, тогава парите щяха да останат за нея. Така баща й поне веднъж нямаше да похарчи онова, което беше притежание на дъщеря му.
— Сложете ги в плика с документите — нареди той и отпрати секретаря си.
Когато остана сам, Клейтън се облегна назад, борейки се с желанието си да настигне мъжа и да отмени нарежданията си, да измъкне плика от ръцете му и да го накъса на парчета.
— О, малка моя — простена той. — Защо трябваше да ти изпращам този проклет плик?!
Как му се искаше съдържанието на писмото да бъде друго.
Моля те, върни се при мен. Позволи ми да те прегърна. Кълна се, че ще те накарам да забравиш за случилото се. Ще изпълня дните ти със смях и нощите ти с любов. Ще те даря със син и дъщеря. С твоите очи, твоята усмивка, твоето…
Той нервно изруга и посегна към купа писма, получени по време на отсъствието му.
Трябваше да я забрави. Работеше от сутрин до късна нощ. Срещаше се с деловите си партньори, сключваше сделки, чертаеше планове за бъдещи инвестиции. Вечер отиваше на балове, приеми, опера или театър и винаги беше с различна жена с надеждата, че все някоя ще накара сърцето му да трепне. Но ако дамата беше руса, на него му се струваше, че е прекалено безцветна, ако беше брюнетка, косата й не беше така блестяща като на Уитни, ако беше бъбрива, това го дразнеше, а ако мълчеше, той едва се удържаше да не я сграбчи за раменете, да я разтърси и да изкрещи:
— За Бога, кажи нещо!
Постепенно започна да възвръща душевното си равновесие. Може би все пак някой ден щеше да успее да я забрави?
Седмиците минаваха и Клейтън все по-лесно се усмихваше, а понякога дори се смееше на глас.
Дните на Уитни в Лондон протичаха еднообразно. Ходеше по магазините с Елизабет и Емили и понякога се разхождаше в парка. Ники редовно я посещаваше. Тя рядко му позволяваше да я придружава навън, но когато той се появяваше, поне я караше да се чувства по-добре, а освен това никога не искаше от нея повече, отколкото тя би могла да му даде.