Елизабет се отбиваше в дома на Емили всеки ден. Беше така обсебена от мисълта за предстоящата сватба, която щеше да се състои само след четири дни, че не можеше да говори за нищо друго освен за булчинската си рокля, цветята и менюто. Уитни едва понасяше безкрайното й бъбрене и се чувстваше виновна, задето не се радваше на щастието й.
Вече не се притесняваше толкова, че ще срещне Клейтън, но и не беше възвърнала спокойствието си напълно.
И този ден беше същият с тази разлика, че сега Елизабет неуморно изброяваше безбройните прекрасни качества на любимия си Питър. Уитни не издържа, извини се и бързо излезе навън. Реши да отиде до близкия парк и без да я е грижа, че няма придружител, заброди безцелно из безлюдните алеи.
Леля Ан и баща й скоро щяха да пристигнат — бяха поканени на сватбата. Уитни нямаше търпение да види любимата си леля, но в същото време се страхуваше от предстоящия сблъсък помежду им. Лейди Ан щеше да очаква да види племенницата си и Клейтън заедно, а вместо това тя щеше да й заяви, че никога няма да се омъжи за херцога на Клеймор. И леля й без съмнение щеше да поиска да разбере причината за това.
„Защо няма да стана негова жена ли?“ — щеше да отговори Уитни на настойчивите въпроси на леля си. — „Защото той ме замъкна насила в своя дворец, разкъса дрехите ми и ме принуди да легна с него!“
Леля й щеше ла бъде шокирана и силно разгневена, но също така щеше да настоява да научи какво е накарало херцога да постъпи така.
Уитни седна на една отдалечена пейка. Защо Клейтън беше решил, че е спала с Пол? И защо поне не й беше казал какво смята да прави с нея, когато я вкара в спалнята си?
През последните четири седмици нито веднъж не си беше позволила да се върне към спомена за онази нощ, но сега го направи и не можеше да се спре. Но за нейна изненада все не успяваше да си спомни изражението на Клейтън, докато я обладаваше. Пред погледа й непрекъснато изникваше сгърченото му от болка лице, когато беше разбрал, че е отнел девствеността й.
Вече не помнеше отвратителните му обиди, а само отчаяния му шепот, когато я беше взел в прегръдките си: „Не плачи, скъпа. Моля те, не плачи повече!“
Болката се надигна с нова сила у нея, но този път това беше болка за Клейтън. Когато осъзна това, скочи ядосано на краката си. Сигурно се беше побъркала! Да съжалява мъжа, който я беше опозорил! Не искаше повече да го вижда! Никога!
Беше сдържала сълзите си през тези четири седмици, но сега даде воля на натрупаната в гърдите й мъка. Плака, докато остана без сили, и след като престана, се почувства по-добре. Докато стигне до дома на семейство Арчибалд успя да възвърне самообладанието си.
Лорд Арчибалд щеше да вечеря навън и Уитни и Емили бяха сами. Поръчаха си лека закуска в стаята на Уитни
— Изглеждаш много добре! — подхвърли Емили, докато наливаше чая.
— И се чувствам добре — с усмивка отвърна тя.
— Чудесно, защото искам да те попитам нещо.
— Питай — кимна Уитни и отпи от чая си.
— Майка ми ми писа, че си се сгодила за Пол Севарин Вярно ли е?
— Не, всъщност съм сгодена за Клейтън Уестморланд — отвърна отбранително приятелката й.
Скъпата порцеланова чаша се изплъзна от пръстите на мили и с трясък се разби в пода. Очите й се разшириха, а на устните й се появи едва забележима усмивка.
— Не се шегуваш, нали? — прошепна тя.
Уитни поклати отрицателно глава.
— Сигурна ли си?
— Напълно.
— Не мисля, че ти вярвам — отбеляза Емили. Изглеждаше толкова скептично настроена, че Уитни се засмя:
— Да се обзаложим тогава. Ще ми дадеш ли новата си пелерина, ако се окаже, че аз съм права?
— Толкова ли силно искаш да притежаваш тази пелерина, че да ме лъжеш?
— Определено искам да я имам. Но не те лъжа.
— Но… Кога сте се сгодили?
Уитни понечи да обясни, но после се отказа. Отчаяно се нуждаеше да сподели с някого всичко, но се страхуваше, че ако започне, няма да успее да спре навреме. Днес за пръв път от седмици се чувстваше отново жива. Не биваше да рискува да изпадне отново в депресия.
— Не, Емили, не мисля, че идеята да говорим за това е добра. — Тя нервно стана от мястото си и приятелката й я последва.
— Само че ще ти се наложи ла го направиш! — с усмивка възрази Емили. — Ще ми разкажеш с най-малките подробности за тази невероятно романтична история, пък ако ще да се налага да измъквам думите с ченгел от устата ти. Започвай.
Уитни седна отново и приятелката й се намести до нея.
— Мисля, че всичко е започнало преди няколко години, още преди да бъда официално въведена в обществото — заразказва Уитни. — Клейтън ми каза, че ме е видял в магазин за шапки. Продавачката се опитвала да ми пробута някаква ужасна шапка, украсена с изкуствени плодове, и…