Тя трябваше да остане в театъра. Не биваше да показва на Клейтън, че е разстроена. След десет минути вече беше навън. Напусна театъра, защото сълзите започнаха да се стичат по лицето й и защото се задушаваше от ревност.
Три дни по-късно Ники я придружи на един прием. Пристигнаха доста късно. Когато двамата влязоха в балната зала, гостите вече си тръгваха. Сред заминаващите тя отново зърна Клейтън и Ванеса.
Пръстите й конвулсивно стиснаха ръката на Ники.
— Къде ще ме отведете сега, милорд? — чу гласа на Ванеса, когато минаха покрай херцога и дамата му.
— Ще се изгубим някъде по пътя — шеговито отвърна Клейтън и се засмя. В следващия миг видя Уитни, но дори не си направи труда да изрази презрението си към нея. Гледаше през нея като през стъкло, после отново насочи вниманието си към дамата си.
През един хладен следобед няколко дни по-късно Ники й направи предложение за женитба. Той взе пребледнялата Уитни в прегръдките си и простичко каза:
— Омъжи се за мен, любов моя. Зави й се свят.
— Аз… Не мога, Ники — прошепна и се насили да се усмихне въпреки сълзите, които напираха в очите й. — От все сърце бих искала да те обичам, но ще бъде нечестно да се омъжа за теб, без да изпитвам истинска любов.
— Знам точно какво чувстваш, скъпа. Но обещавам, че ако станеш моя жена и дойдеш с мен във Франция, ще те накарам да го забравиш.
Уитни нежно погали лицето му. Ники беше един от малкото нейни приятели, на които безрезервно вярваше и знаеше, че можеше да разчита. Ако сега му откажеше, той щеше да си отиде, но съвестта й не й позволяваше да подхранва напразни надежди у него.
— Мой скъпи приятелю — прошепна задавено тя, — ще те обичам винаги, но само като приятел. — Вече не можеше да спре сълзите си. — Не намирам думи да изразя каква чест е за мен да поискаш ръката ми, нито какво означаваше ти за мен през всичките тези години! О, Ники, благодаря ти. Благодаря ти за това, което си.
Тя отстъпи назад и излезе от стаята.
Затича като обезумяла по стълбите и до слуха й достигна шумът от затварящата се входна врата. Спусна се в стаята си и изплака цялата си мъка.
Емили забеляза състоянието й.
— Мили Боже! — възкликна тя и погледна озадачено към съпруга си. — Сега пък какво става? Ако Клейтън Уестморланд й е сторил още нещо, кълна се, че ще го удуша.
Майкъл дръпна съпругата си в спалнята и затвори вратата.
— Емили, вчера Клеймор се ожени за Ванеса Стандфийлд в дома си. Всички говорят само за това.
— Не мога да повярвам! — извика тя. — Откакто съм в Лондон, непрекъснато чувам подобни клюки по негов адрес и никоя от тях не се оказа вярна.
— Може би. Но този път трябва да повярваш. Пък и какво значение има дали е вярно или не? През последните няколко седмици Уитни напълно забрави за него.
— О, Майкъл! Нима си толкова сляп? — промълви Емили и без да дочака отговор от удивения си съпруг, отвори вратата и решително се отправи към стаята на Уитни.
Почука веднъж и когато никой не се обади, натисна дръжката и влезе вътре без покана.
Уитни се беше свила на леглото, а лицето й беше мокро от сълзи.
— Защо плачеш? — попита тихо, но твърдо Емили. Уитни седна в леглото и засрамено погледна приятелката си.
— Изглежда това ми се отдава най-добре напоследък — отвърна и посегна към кърпичката си.
— Това е най-глупавото нещо, което съм чувала. Познаваме се от деца, а не си спомням да си проронила и една сълза допреди няколко седмици. Сега, госпожице Стоун, кажете ми защо плачете! — настоя тя.
— Ники поиска ръката ми — въздъхна уморено Уитни.
— Което те накара да плачеш от щастие?
Уитни се усмихна през сълзи.
— Изглежда съм в труден период по отношение на предложенията за женитба. Сигурно си мислиш, че след богатия опит, натрупан във Франция, би трябвало…
— Какво се случи последния път? — прекъсна я Емили.
Уитни замълча за момент, после сви рамене и отмести поглед встрани:
— В крайна сметка Клейтън се отказа да се ожени за мен.
— Стига глупости! Нима очакваш да повярвам на това? Забелязах как този мъж те гледа!
Уитни се надигна от леглото, отиде до бюрото и измъкна дебелия плик от чекмеджето. Мълчаливо го подаде на приятелката си.
Емили седна в креслото и зачете. Изражението й не се промени, докато прелистваше официалния документ, но когато видя чека, смръщи вежди, а щом прочете и бележката, изви очи към тавана.
— Наистина! Тази бележка е ужасно глупава. Ако не е бил пиян като каруцар, докато я е писал, то не знам какво тогава се е случило с него! Но какво общо има всичко това с твоето държание по време на сватбата на Елизабет? Забелязах как го отбягваше.