— Съжалявам, че закъсняхме. Задържаха ни — обясни Клейтън и се наведе да целуне майка си. — Вярвам, че не си се затруднила да намериш стаите си без моята помощ — добави шеговито той и придърпа Ванеса напред. — Майко, мога ли да ти представя Ванеса Стандфийлд?
Стивън си отдъхна.
Докато Ванеса и херцогинята си разменяха задължителните любезности, Клейтън пристъпи към брат си и през смях рече:
— Ванеса, ти вече познаваш Стивън.
После отново насочи вниманието към майка си.
— За мен е удоволствие да ви видя отново, госпожице Стандфийлд — поклони се Стивън.
— За Бога, Стивън, та ние с вас отдавна се обръщаме един към друг с малките си имена! — през смях отвърна Ванеса.
Той се направи, че не я чува, посегна зад себе си и подаде ръка на Уитни, която се изправи разтреперана.
— Госпожице Стандфийлд, позволете ми да ви представя госпожица Уитни Стоун…
Клейтън трепна и рязко се извърна към брат си и неочакваната гостенка.
— А този джентълмен с каменно лице е моят брат, както добре знаете! — завърши представянето Стивън.
Клейтън хладно изгледа Уитни и процеди:
— Как е леля ви?
Уитни преглътна и тихо отвърна:
— Леля ми е добре, благодаря. А вие как сте?
Херцогът любезно кимна:
— Както сама виждате, успях да се измъкна от последната ни схватка без нито един белег.
Ванеса, която очевидно разпозна в лицето на госпожица Стоун своята бивша съперница от бала на Ръдърфорд, неохотно подхвърли няколко комплимента за роклята и прическата й и злобно добави:
— Нали познавате Ийстърбрук, госпожице Стоун? Беше ви представен на бала в дома на лорд Ръдърфорд. Да, сега добре си спомням. Той говореше на всички за вас.
Ванеса млъкна и Уитни разбра, че очаква отговор.
— Много любезно от негова страна — предпазливо рече тя.
— Доколкото си спомням обаче, думите му съвсем не бяха любезни, госпожице Стоун — ехидно подхвърли Ванеса.
Уитни не очакваше подобна атака и не знаеше какво да отговори. Стивън реши, че е време да се намеси:
— Можем да продължим с обсъждането на нашите общи познати по време на вечерята — предложи той. — В случай, че успея да убедя прекрасната ни гостенка да сподели трапезата ни.
Уитни отрицателно поклати глава:
— Аз… Наистина не мога да остана. Съжалявам.
— Настоявам! — Той се усмихна и хвърли поглед към брат си, който стоеше встрани с пребледняло лице. — И двамата настояваме, нали?
За най-голямо негово разочарование Клейтън не си направи труда да повтори поканата. Той просто направи знак на прислугата да добави още един прибор на масата, после се отправи към ниската масичка с напитките и взе бутилка с уиски и една празна чаша.
Стивън седна до Уитни, но очите му не изпускаха Клейтън.
— Налей и на мен едно питие, Клей — подхвърли Стивън. Той му хвърли изпълнен с презрение поглед и глухо отвърна:
— Сигурен съм, че можеш да го направиш и сам, братко.
— Прав си — кимна Стивън и се надигна от мястото си. — Скъпи дами? Да ви налея ли по чаша вино?
Ванеса и Уитни кимнаха в знак на съгласие, а херцогинята едва се въздържа да не поиска пълна бутилка.
Стивън се зае с питиетата, без да обръща внимание на гнева на брат му.
— Да смея ли да се надявам, че нямаш представа коя е тя? — просъска през зъби Клейтън.
— Не — усмихна се лъчезарно Стивън и взе едновременно трите чаши. — Ще занесеш ли четвъртата чаша на Уитни, Клейтън? Не мога да се справя с всичките наведнъж.
Уитни неволно се отдръпна назад, когато той се приближи и й подаде питието. Напрегнато се взря в лицето му, за да открие някакви чувства, но на него бе изписано пълно безразличие.
Херцогът седна до Ванеса. Никога не беше изглеждал по-хубав и по-недостижим. Точно в този миг Уитни осъзна, че госпожица Стандфийлд е една от най-красивите жени, които е виждала.
Разговорът се поддържаше главно от Стивън. Ванеса направи още няколко опита да засегне съперницата си, а Клейтън се намесваше само ако това беше абсолютно наложително. Уитни отвръщаше едносрично на задаваните й въпроси, а херцогинята изпи още три чаши вино и нищо не каза.
Уитни със свито сърце броеше минутите. Знаеше си, че не трябваше да идва, но вече беше късно. Не можеше да се измъкне.
Най-после вечерята беше сервирана. Клейтън стана и подаде едната си ръка на Ванеса, а другата на майка си и придружи двете дами до трапезарията.
Уитни хвана Стивън под ръка и понечи да последва останалите, но той я спря.