— Проклетата Ванеса! — тихо се засмя. — Имах чувството, че ще я удуша. Време е да променим стратегията си, въпреки че до момента всичко се развива добре.
— Стратегията ли? — удивено го погледна тя. — И мислите, че всичко върви добре?
— Повече от добре. Чудесно бих казал. Ти си седеше през цялото време, красива и беззащитна, а Клейтън не можеше да откъсне очи от теб, когато си мислеше, че никой не го наблюдава. Но вече е време да направиш така, че да останеш насаме с него.
— Не можел да откъсне очи от мен! — възкликна Уитни и бързо добави: — О, Стивън, сигурен ли сте? На мен ми се стори, че той дори не забелязва присъствието ми в тази стая!
— Клейтън много добре знае, че си тук — засмя се Стивън. — Не че не му се иска да те няма! Всъщност не си спомням някога да е изглеждал толкова вбесен. Сега е твой ред да го накараш да излезе извън себе си от гняв.
— Какво? За Бога, защо?
Приближиха се до вратите на трапезарията, но преди да влязат вътре. Стивън спря пред един портрет, закачен на отсрещната стена, и го посочи на Уитни, като същевременно й прошепна:
— Прави се, че разглеждаш картината. Трябва така да го ядосаш, че Клейтън да стане от масата и да излезе навън, но заедно с теб. Ако не го направиш, веднага след вечерята той ще намери повод да се оттегли заедно с Ванеса и майка ми и просто ще ни остави двамата с теб да си правим компания.
Перспективата да въвлече Клейтън в словесна битка изпълни Уитни със страх, но и с нетърпение. Спомни си за съвета на Емили да не бъде слаба и си каза, че след като дори Елизабет Аштън беше намерила в себе си сили да се противопостави на своя Питър, то тя също би могла да го стори.
— Стивън — неочаквано рече тя, — защо правиш всичко това?
— Сега нямаме време за обяснения — отвърна той и я поведе към масата. — Но запомни едно — колкото и да е ядосан, брат ми те обича. Ако останеш насаме с него, мисля, че ще го накараш да признае този факт пред себе си.
— Но майка ти ще си помисли, че съм истинска безсрамница, ако го предизвикам по един или друг начин!
На устните на Стивън се появи чаровна момчешка усмивка:
— Майка ми ще си помисли, че си смела и прекрасна. Аз също. Кураж, скъпа моя! Очаквам от теб да се държиш така, както онази вечер в Кингсли!
Докато Стивън поднасяше стола на Уитни, Клейтън не се въздържа и саркастично подхвърли:
— Много мило от ваша страна, че най-после се присъединихте към нас.
— Също толкова мило, колкото личната ви покана да остана за вечеря, ваша светлост — отвърна учтиво Уитни.
Той не обърна внимание на думите й и направи знак сервирането да започне. Когато прислужникът наля шампанско в чашата на Уитни, херцогът се намеси:
— Остави бутилката до госпожица Стоун. Доколкото си спомням, тя много обича това питие.
Сърцето на Уитни радостно трепна. Клейтън вече не я пренебрегваше! Със сигурност го беше грижа за нея, след като говореше по подобен начин. Тя му се усмихна очарователно и отпи от пенливото вино.
— Не бих казала, че обичам шампанското прекалено много, но признавам, че понякога то доста помага на човек да възвърне смелостта си.
— Нима? Нямах представа.
— Ах, да, вие имате навика да се подкрепяте с уиски в моменти на слабост! — подхвърли тя, когато Клейтън вдигна чашата към устните си.
Очите му се присвиха. Уитни побърза да отмести поглед встрани. Дано Клейтън все още я обичаше! Дано цялото това изпитание не беше напразно!
— Свирите ли на пиано, Уитни? — попита херцогинята, за да разсее настъпилото мълчание.
— Само когато искам да обидя някого — срамежливо се усмихна Уитни.
— А пеете ли? — настоя отчаяно херцогинята.
— Да — засмя се тя. — Но доста фалшиво, струва ми се.
— Госпожице Стоун — намеси се Ванеса, — няма англичанка, която да не умее да свири и да пее! След като вие не притежавате тези способности, бихте ли ни казали какви всъщност са вашите качества?
— Уитни е изкусна съблазнителка — отвърна бързо Клейтън. — Говори свободно няколко езика и без съмнение може да ругае без затруднение на всеки един от тях. Играе добре шах, но малко се затруднява с пасиансите, а освен това е способна ездачка. Казва, че стреля точно с прашка — нещо, което аз лично не съм виждал и не мога да потвърдя — и е отлична актриса. За последното мога да се закълна. Точна ли е характеристиката, която ти дадох, Уитни?
— Не напълно, ваша светлост — спокойно отвърна тя, въпреки че потръпна от жестоките нотки в гласа му. — Смея да твърдя, че играя шах много добре, а ако подлагате на съмнение точността на стрелбата ми с прашка, за мен ще бъде голямо удоволствие да ви покажа. Но само в случай, че се съгласите да бъдете моя мишена, така както аз бях под вашия прицел само допреди миг.