— Бог да ти помага, ако не го мислиш наистина, защото никога вече няма да ти позволя да си отидеш! — предупреди я той.
— Ще бъда много щастлива да ти докажа, че не те лъжа — прошепна тя. Копнееше отчаяно за целувките му.
Вдигна лице нагоре и посрещна парещите му устни. Целуваше го така, както Клейтън я беше целувал по време на всичките им срещи, а тялото й тръпнеше от желание и щастие.
— Защо ме накара да те чакам толкова дълго? — замаяно попита той.
Уитни извърна глава по посока на трапезарията, където беше Ванеса.
— А ти не можа ли да почакаш още малко?
— Малка моя — засмя се топло той. — Ти си единствената жена, която е в състояние да причини подобно нещо на горката Ванеса.
Лицето й стана сериозно. Уитни сведе поглед, за да скрие закачливия блясък в очите си.
— Трябва да ти призная нещо и това ще определи твоя избор.
Клейтън отново се стегна.
— Слушам те.
— Когато казах на майка ти, че не умея да свиря добре на пиано, не я излъгах.
Той се засмя и я притегли към себе си.
— Не можеш ли поне да пееш що-годе прилично?
— Страхувам се, че не.
— В такъв случай ще трябва да овладееш други изкуства, за да ме развличаш! — избухна в смях той.
Уитни плъзна длани по тънката риза, покриваща гърдите му.
— Последния път, когато коментирахме липсата ми на опит в тази сфера, ти заяви, че нямаш желание да си губиш времето с някаква си наивна ученичка. Но аз мисля — ако все пак решиш, че имаш време — че ще останеш изненадан от това колко възприемчива мога да бъда.
Клейтън замълча, после рече:
— Може би ще трябва да започнем обучението с това как трябва да реагираш, когато ти казвам, че те обичам?
Уитни щастливо кимна, но в очите й се появиха сълзи.
— Ако искаш да опиташ отново, ще ти покажа, че вече съм научила този урок.
Клейтън повдигна брадичката й и се вгледа в прекрасните й очи.
— Обичам те — промълви.
Тя нежно помилва лицето му и прошепна:
— Аз също те обичам.
— Това, сладка моя, е наистина голям напредък — с усмивка отбеляза той.
Уитни направи опит да отвърне на усмивката му, но сълзите бликнаха от очите й. Клейтън обгърна с длани лицето й и нежно попита:
— Защо са тези сълзи, скъпа?
— Защото до последния момент не бях сигурна, че ще те чуя да ми казваш тези думи отново — призна тя.
Херцогът силно я притисна към себе си.
— Малка моя, обикнах те от нощта, в която двамата играхме шах за пръв път. Тогава ти заяви, че няма да признаеш никой мъж за свой господар, а после, когато спечелих играта, ме нарече коравосърдечен негодник.
Всъщност беше разбрал, че я обича по време на нейния разказ за непокорното малко момиченце, което имало навика да слага черен пипер в кутията за емфие на учителя си по музика.
Стивън почука на вратата на кабинета и влезе. Усмихна се широко на брат си, който още по-силно притисна Уитни в прегръдката си.
— Извини ме, скъпи братко, но идвам да те уведомя, че отсъствието ти е причина за известни неприятности в съседната стая.
— Приключихте ли с вечерята? — направи недоволна гримаса Клейтън.
— Отдавна — кимна Стивън. — А Ванеса се отнася с нескрита враждебност към опитите ми да я разсейвам с разказите си за правилното отглеждане и тренировка на състезателни коне.
— Стивън, брат ти е изправен пред голяма дилема — намеси се с усмивка Уитни. — Чакай да се сетя как точно го беше казал… А, да. Той има само две ръце, но вече е предложил и двете.
Стивън вдигна многозначително вежди.
— За сметка на това пък моите са свободни. И двете, госпожице Стоун.
— Стивън — меко каза Клейтън, — не прекрачвай границите на братската ми привързаност към теб. И без това днес си позволи повече от допустимото. Тази вечер, когато изпратя Ванеса до дома й, ще освободя едната си ръка.
— Аз също трябва да си вървя — обади се Уитни, неохотно се откъсна от Клейтън и приглади полите на роклята си. — Вече е късно.
— Не, скъпа, няма да допусна кракът ти да стъпи вън от очертанията на тази къща. Ще наредя на един слуга да отиде до Лондон за багажа ти и да уведоми семейство Арчибалд, че ще се прибереш след седмица. Нито ден по-рано.
Уитни ясно си даваше сметка, че той се страхува от нейната непредсказуемост, и тъй като самата тя копнееше да бъде с него, не се възпротиви. Седна на бюрото и написа бележка до Емили. Увери приятелката си, че херцогинята ще бъде в резиденцията на сина си през цялото време, и помоли да й изпратят Клариса. Накрая добави:
Този път поканите ще изпращам аз. Ще бъдеш ли така добра да станеш моя шаферка?
Клейтън издърпа нетърпеливо бележката от ръката й и без да се стеснява от присъствието на брат си, прегърна любимата си и страстно я целуна.