Уитни се засмя и се надигна от леглото.
— О, Клариса! Обичам те!
Изкъпа се набързо и облече бежовия костюм за езда, който вярната й прислужница беше донесла от Лондон. Нямаше търпение да види Клейтън, да се увери, че той не съжалява за случилото се. Среса косата си назад, после изхвръкна от стаята.
Излезе на широката площадка отвън и се спря. Клейтън я чакаше в подножието на стълбите. Зимното слънце хвърляше отблясъците си в тъмната му коса. Изглеждаше толкова красив и мъжествен, че сърцето й лудо заби.
Той беше обзет от същите притеснения като нея. Наблюдаваше я напрегнато как приближава към него и се опитваше да открие по лицето й следа от съжаление заради снощното й отстъпление.
Уитни застана пред него със свенлива усмивка и тихо каза:
— Чувствам се ужасно потисната от мисълта, че всички ще кажат, че младоженецът е по-красив от булката.
Клейтън не се сдържа. Взе я в прегръдките си и я притисна силно към себе си, заравяйки лице в гъстата й коса.
— Господи! — промълви дрезгаво. — Не зная как ще успея да изчакам осем седмици, за да те направя моя!
Почувства, че тялото й се стегна. Той съвсем нямаше предвид физическата страна на връзката им, но разбра, че Уитни изтръпва от страх при мисълта, че ще се люби с него. Клейтън се усмихна. Имаше на разположение осем седмици, през които да може свободно да я прегръща и да я гали. Осем седмици, след които неговото плътско желание щеше да бъде задоволено. Осем седмици, през които щеше да я накара тя също да го желае и да я убеди, че никога вече няма да я нарани.
През първата им брачна нощ тя щеше да му вярва достатъчно, за да му позволи да я обладае независимо от страха си, че ще изпита болка от физическия акт. Тогава Клейтън щеше да й покаже какво всъщност представляваше любенето. Щеше да я накара да стене от страст и да го моли да проникне в нея.
— Искаш ли да разгледаш имението? — попита той, щом привършиха със закуската.
— Да — щастливо кимна Уитни.
Беше един от редките слънчеви зимни дни. Двамата вървяха през огромния парк. Градинарите и техните помощници събираха падналите на земята клонки и ги хвърляха в разпаления огън. Те сякаш не забелязваха щастливата двойка. Но когато красивата млада дама каза нещо на херцога и той избухна в смях, притискайки я към себе си, мъжете изумено се втренчиха в тях, после се спогледаха усмихнато преди да се върнат към задълженията си. Уитни с възторг наблюдаваше прелестната гледка. Представяше си как ще изглежда всичко това през пролетта, когато дърветата се раззеленят и цветята разцъфнат. Стигнаха до огромно езеро. На отсрещния бряг се виждаше изящен павилион. Клейтън я хвана за ръката и я поведе натам. Беше прекрасно да усеща дланта си в неговата, да се наслаждава на спокойствието и разбирателството, царящи помежду им. Винаги беше издигала бариери между себе си и него. Сега бариерите бяха паднали. Тя вдигна очи към ясното небе с бягащи пухкави облачета и реши, че това е най-щастливият ден в живота й.
Гледката, която се разкри пред очите им, когато стигнаха до павилиона, беше зашеметяваща. Уитни се облегна на една от колоните и дълбоко пое дъх. Знаеше много добре, че Клейтън я беше довел тук, защото павилионът им предлагаше възможност да се усамотят, но тя продължи да стои отвън.
Неочаквано Клейтън застана пред нея и сложи ръце на раменете й. Устните му бавно приближиха към нейните.
— Да бъде както ти искаш — каза нежно той. — Аз не съм срамежлив, така че нямам нищо против да те целуна и тук.
Уитни трепереше от желанието, което топлите му устни събудиха в нея.
— Клейтън — прошепна тя, — аз…
— Обичам да чувам името си от твоята уста — прекъсна я той. — В такъв момент искам да те взема в прегръдките си, да усетя сладостта на езика ти в моята уста и да галя гърдите ти.
Дишането й стана накъсано. Уитни сведе поглед, но Клейтън успя да забележи пламъчето, блеснало в зелените й очи, и червенината, плъзнала по нежните й страни. Той беше доволен. Тя може и да се страхуваше да се люби с него сега, но продължаваше да бъде същото страстно създание, което познаваше, и щеше да преодолее страховете си.
Искаше му се да я целува дълго и страстно, но не тук, където можеха да ги видят.
— Това място е най-красивото в цялата околност — рече той, облегна се на една колона и се загледа в прелестния й профил. После добави: — Искам да си изясним някои неща. Нека да го направим сега, за да забравим миналото.
Уитни извърна лице настрана и Клейтън спокойно каза:
— Мисля, че знаеш за какво смятам да те питам.
Тя кимна.
— Когато те видях в църквата, си мислех, че продължаваме да сме сгодени. Нямах представа, че си получил покана за сватбата. Помислих, че си дошъл там специално за да ме видиш…