— Не мислите ли тогава, че този танц ще ми създаде лоша репутация — продължи шеговито тя.
— Не, но сигурно ще разруши моята. — Никълъс забеляза изненадата й и обясни: — Аз не присъствам на дебютантски балове, мадмоазел. Да не говорим да танцувам с девойче на вашата възраст и отгоре на всичкото да го правя с вид, който говори, че се наслаждавам на това!
Уитни отмести погледа си от очите му и се огледа наоколо. Почти всички млади господа, присъстващи на бала тази вечер, не криеха раздразнението си от присъствието на Ники. И нищо чудно. В сравнение с него те губеха много от блясъка си, дори изглеждаха натруфени и превзети.
— Продължават ли да ни гледат? — подразни я той. Девойката прехапа устни, за да не се засмее на глас:
— Да, но не мога да ги упрекна за това. Вие приличате на ястреб, попаднал сред канарчета.
— Права сте наистина — меко рече той и добави: — Имате ослепителна усмивка, скъпа моя!
Уитни си помисли, че ако някой имаше прекрасна усмивка, то това беше той, но в този миг веждите му се свъсиха и лицето му стана мрачно.
— Случило ли се е нещо? — попита уплашено тя.
— Да — безцеремонно отвърна Никълъс. — Не позволявайте на никой мъж да ви нарича „скъпа“, освен ако не сте сгодена или омъжена за него.
— Нека само да посмеят! Ще ги побъркам! — обеща разпалено Уитни.
— Много добре — одобрително кимна той и дръзко добави: — Скъпа…
След края на танца я придружи до мястото, където стоеше леля й, и остана там, наблюдавайки я втренчено през цялото време, докато тя танцува последователно с всеки един от тримата му приятели.
Уитни беше замаяна от вниманието, с което беше отрупана тази вечер. Броят на господата, желаещи да й бъдат представени, беше внушителен. Даваше си сметка, че това се дължеше на Никълъс Дьовил, но не я беше грижа.
Клод Делакроа, симпатичен светлокос мъж, пристигнал на бала с Ники, откри, че младата дама се интересува от коне, и по време на танца двамата влязоха в забавен спор относно предимствата на една порода пред друга. Той дори стигна дотам, че я покани на разходка в някой от близките дни. Уитни беше развълнувана и поласкана. На устните й играеше пленителна усмивка.
Ники обаче не беше усмихнат, когато рязко я покани за следващия танц.
— Клод Делакроа е от старо благородническо семейство — информира я любезно. — Клод е изгряващ млад политик, опасен комарджия и добър приятел. Въпреки това не мисля, че неговата компания е добра за вас, нито пък смятам, че е подходящ кандидат. Клод е експерт в сърдечните дела, но за жалост бързо загубва интерес и…
— Оставя дамата с разбито сърце? — опита се да познае Уитни.
— Точно така — сурово рече Ники.
Обаче за нея нямаше подобна опасност. Сърцето й принадлежеше на Пол, така че никой не би могъл да го разбие.
— Ще направя всичко възможно, за да опазя сърцето си — шеговито отвърна тя.
Очите на Никълъс се спряха за миг на полуотворените й устни, после се вгледаха в тъмнозелените й очи. Той пое дъх и отвърна с ирония, която беше насочена главно срещу самия него, макар и Уитни да не разбра това:
— По-скоро би трябвало да предупредя Клод да внимава за своето сърце. И ако бяхте по-възрастна, със сигурност щях да го направя за себе си, мадмоазел.
Цяла дузина джентълмени се въртяха край лейди Гилбърт, очаквайки завръщането на красивата й племенница, за да я поканят на танц. Ники леко стисна лакътя на Уитни и кимна по посока на един младеж:
— Онзи там е Андре Русо. От него би излязъл чудесен съпруг за вас.
Тя звънко се засмя:
— Наистина не бива да говорите подобни неща.
— Зная. — Той широко се усмихна. — Простихте ли ми вече за вчерашната грубост?
Уитни кимна. Беше толкова щастлива!
— Чувствам се като нов английски кораб, поел на първото си грандиозно пътуване!
Очите на Ники излъчваха нежна топлина. Той докосна с пръсти устните си и й изпрати въздушна целувка:
— На добър път, скъпа! После се обърна и изчезна в тълпата.
Уитни заслиза по извитото стълбище, потънала в приятни мисли за предишната вечер. Беше облечена като за езда. Чичо й беше разрешил да поязди любимия му жребец.
Чу мъжки гласове. Леля й Ан се появи на прага на приемната в мига, в който тя се опитваше незабелязано да се измъкне, и съучастнически й прошепна:
— Тъкмо идвах при теб. Имаш посетители.
— Посетители? — Обзе я паника. Едно беше да повтаря заучените стандартни фрази, подходящи за бал, и съвсем друго — да очарова и задържи интереса на тези господа, решили да я посетят. Тя вдигна умолителен поглед към леля си. — За какво да разговарям с тях? Какво да направя?
— Не е нужно да правиш нищо. — Ан я побутна към вратата. — Просто бъди себе си, скъпа.