— Малка моя — обясни той, — ако не искаш да ме докараш до лудост, ще трябва да сведем подобни преживявания до минимум.
В началото очите й се разшириха от учудване, но тя постепенно разбра какво имаше предвид Клейтън и неволно се отдръпна от него. Той я притегли обратно към себе си.
— Не, остани още малко в прегръдките ми.
Когато тръгнаха към конете си, Уитни попита:
— Това ли е границата на твоето имение?
— О, не, границите са доста по-далеч.
— Колко земя притежаваш? — попита отново тя, изненадана от странното му изражение.
— Около сто хиляди акра.
Тя онемя от почуда.
Това подсети Клейтън за нещо друго.
— Искам да те питам дали намираш дома ми мрачен? — през смях попита той.
— Аз казах „неприветлив“. „Мрачен“ е твое определение. Не, домът ти е невероятен — точно като теб.
За мъж, очаквал с месеци да бъде наречен от любимата си с малкото му име, комплименти като „красив“ и „невероятен“ бяха достатъчен повод за нова страстна целувка.
Херцогинята и Стивън стояха до високите прозорци, гледащи към поляната, и наблюдаваха Клейтън и Уитни, които се приближаваха към къщата, хванати за ръце.
— Те са невероятна двойка, нали? — отбеляза щастливо херцогинята.
— Да, скъпа — съгласи се с усмивка синът й. — Ще имаш половин дузина невероятни внучета. И се обзалагам, че няма да се наложи да чакаш дълго за това.
— Стивън, държиш се много невъзпитано!
— Не те разбирам. Аз лично смятам, че всичко това е прекрасно.
Херцогинята се опита да остане сериозна, но щом срещна погледа на сина си, не се сдържа и също избухна в смях.
— Имах предвид, че Уитни е чудесно момиче и прави брат ти много щастлив.
— Наистина.
Стивън отново погледна през прозореца. Уитни тъкмо казваше нещо на Клейтън, после внезапно се засмя и хукна напред. Брат му се спусна след нея и я улови за тънката талия, преметна я през рамо и я понесе към къщата. Уитни се съпротивляваше и накрая той се принуди да я пусне, а тя закрачи до него, упорито сключила ръце зад гърба си.
— Е, смятам, че това урежда нещата — засмя се херцогинята.
— Не се надявай — отвърна й Стивън.
Още неизрекъл тези думи, Уитни се обърна към Клейтън, поклати глава, засмя се и се затича. След миг изчезна от полезрението им. Този път обаче Клейтън не я последва. Той се облегна на едно дърво, скръсти ръце на гърдите си и подвикна нещо след нея. Уитни се втурна обратно към него и го прегърна.
— Сега вече всичко е наред! — засмя се Стивън. — Напомни ми да попитам Уитни, дали има сестра.
Нейна светлост не пропусна да се възползва от ситуацията:
— Наистина, Стивън, след като половината лондонски дами се опитват да привлекат вниманието ти към своите дъщери, не мога да разбера защо още не си си избрал съпруга и… — Тя млъкна, внезапно осенена от някаква идея. — Уитни май спомена за някаква своя втора братовчедка.
Стивън се усмихна — това в повечето случаи се оказваше фатално за женските сърца.
— Ако двете с Уитни си приличат, ще се оженя за нея и ще те даря с толкова внуци, че броят им чак ще те кара да се червиш.
— Не говориш сериозно! — възкликна херцогинята, когато на обяд Клейтън обяви, че сватбата ще се състои след осем седмици.
— Напротив, никога не съм бил по-сериозен — отвърна той и се надигна от стола си. Целуна Уитни по челото и шеговито подхвърли: — Ще оставя вас двете да се погрижите за по-дребните детайли.
Щом стигна до вратата, се обърна и видя как майка му и Уитни си разменят погледи, изпълнени с ужас. Съжали се над тях и милостиво добави:
— Просто направете списък на всичко, което трябва да се свърши, и го дайте на личния ми секретар. Той ще се погрижи организацията да приключи навреме.
— Кой точно е той? — попита Уитни. — Виждала ли съм го някога?
— Той е истински вълшебник — с въздишка обясни херцогинята. — Ще използва името на Клейтън, което винаги действа като магия, и всичко ще бъде изпълнено в рамките на тези осем седмици. Но аз така силно се надявах да разполагаме с повече време за приеми и…
Думите й бяха прекъснати от Клейтън, който надникна обратно в трапезарията и дяволито запита:
— Е, приключихте ли вече със списъка?
31.
Два дни след като получи бележката на племенницата си, лейди Гилбърт пристигна, готова да се включи в подготовката на сватбата. Почти веднага между нея и херцогинята се зароди симпатия.
Както беше предсказала майката на Клейтън, всички магазини с радост приеха да изпълнят поръчките независимо от краткия срок, въпреки че бяха претоварени с работа. Много често собствениците пристигаха лично, носейки скици и мостри, нетърпеливи да предложат услугите си на бъдещата херцогиня на Клеймор.