Клейтън, който се беше преместил в лондонската си къща, за да бъде по-близо до Уитни, прочете извинението със смесица от учудване и разочарование. Нареди да приготвят каретата му и потегли към дома на семейство Арчибалд. Осведомиха го, че госпожица Стоун е в Синия салон, а лорд и лейди Арчибалд са в града.
Уитни се беше заела с тежката задача да изпраща благодарствени писма за сватбените подаръци, които от няколко седмици не преставаха да пристигат. Клейтън се спря на прага на салона и се загледа в нея. Изглеждаше крехка и красива, почти безплътна.
— Има ли някакви проблеми? — попита той след известно време, пристъпи в салона и затвори вратата зад себе си.
Приближи се до нея, вдигна я от стола и я поведе към дивана.
— Драга госпожице, нима имате намерение постоянно да ме държите настрана и да си спомните за съществуването ми едва в момента, в който поемете към олтара?
Уитни седна до него и уморено се усмихна:
— Съжалявам, че не можах да дойда у Ръдърфордови. Просто съм прекалено заета и дори понякога аз самата се чувствам като страничен наблюдател на всичко, което става. Много ми липсваше снощи. Приятно ли изкара на бала?
Клейтън докосна брадичката й и изви лицето й към себе си.
— Не, защото ти не беше до мен. Сега ми покажи колко съм ти липсвал.
Напрежението и умората й изчезнаха в мига, в който устните му страстно се впиха в нейните. Главата й се замая и тя дори не усети как Клейтън леко я придърпа надолу и я накара да легне на дивана.
— Не мога да ти се наситя — шепнеше нежно той, а устните му продължаваха да я целуват. — Никога няма да ти се наситя.
Пръстите му галеха шията й, после започнаха нетърпеливо да разкопчават роклята й. Преди Уитни да се усети, той вече целуваше разголените й гърди.
— Прислугата! — извика тя.
— Всички слуги се страхуват до смърт от мен — успокои я той. — Не биха влезли в тази стая дори за да ме предупредят, че в къщата има пожар.
Езикът му докосна едното от зърната и по тялото й премина тръпка.
— Недей! Моля те! — извика отчаяно тя, изправи се и започна да закопчава роклята си.
Клейтън посегна да я докосне, но Уитни скочи от дивана. Той седна и развеселено я погледна. Изглеждаше изплашена до смърт.
— Уитни! — внимателно произнесе той.
Тя отскочи назад като попарена, после седна на канапето срещу дивана. Лицето й пламтеше от срам. Понечи да заговори, но замълча и прокара длан през челото си. Накрая умолително погледна към Клейтън и промълви:
— Исках да те помоля за една услуга. Само че ме е срам. Става въпрос за първата ни брачна нощ.
— За какво искаш да ме помолиш?
— Първо ми обещай, че няма да се ядосаш, когато чуеш за какво става въпрос.
— Обещавам.
— Ами аз… Бих искала наистина да очаквам с нетърпение сватбата ни, но не мога, защото продължавам да си мисля за онова, което ще последва, когато накрая се озовем в спалнята. Другите булки не разбират какво предстои, но тъй като аз вече знам… — Тя се изчерви и млъкна.
— За какво искаше да ме помолиш? — попита я Клейтън, макар че вече знаеше.
— Чудех се дали ще се съгласиш да изчакаш — съкрушено обясни Уитни. — Дали ще си съгласен да не правим… това… през първата брачна нощ.
Отмести поглед встрани. Колкото и наивна да беше, знаеше, че другите булки не се пазарят със съпрузите си за подобни неща и че бракът задължително се консумираше през първата брачна нощ. Добре поне, че обичаят от далечното минало младоженците да консумират брака си пред публика беше отпаднал. Брачната клетва задължаваше съпругата да се подчинява на мъжа си във всичко, включително и да задоволява страстите му.
— Сигурна ли си, че наистина искаш това? — попита Клейтън след дълго мълчание.
— Напълно — прошепна Уитни и сведе очи.
— А ако откажа?
Тя мъчително преглътна и отвърна:
— Тогава ще ти се подчиня.
— Ще ми се подчиниш? — повтори той, изненадан и раздразнен от думата, която беше използвала. Не можеше да повярва, че след изминалите осем седмици Уитни продължаваше да приема секса като наказание. Беше толкова отзивчива, когато той протягаше ръце към нея, отвръщаше на целувките му с жар почти равна на неговата. По дяволите, какво си мислеше, че ще направи с нея? Нима очакваше, че ще се превърне в диво животно, което разкъсва дрехите й отново?
— От мен ли се страхуваш, малка моя? — нежно попита той.