— Не. Знам, че няма да се отнесеш с мен така, както през онази злополучна вечер. Просто се чувствам засрамена, защото съм наясно какво ще правиш с мен. Има и още нещо. Нещо наистина ужасно, което трябваше да споделя с теб още преди седмици. Клейтън, мисля, че ми има нещо. Някакъв физически дефект. Разбираш ли, онази нощ ме заболя ужасно. Не вярвам другите жени да изпитват подобна болка и…
— Недей! — прекъсна я дрезгаво той.
Мисълта, че раната, която й беше нанесъл, беше толкова дълбока, го ужасяваше. Трябваше да приеме фактите. Това беше неговото наказание за жестокостта, с която се беше отнесъл към нея през въпросната нощ. Като се имаше предвид какво й беше причинил, йената никак не беше висока.
— Ще ти обещая да изчакам при две условия. Първо, да ми дадеш правото аз да избера кога това ще се случи.
Уитни кимна. На лицето й се изписа огромно облекчение.
— Второто ми условие е през оставащите няколко дни сериозно да се замислиш върху това, което сега ще ти кажа. Случилото се през онази нощ беше оскърбление от моя страна, акт на егоистично отмъщение, а не правене на любов.
Тя го слушаше внимателно. Опитваше се да разбере, но за нея актът си беше акт и тя беше убедена, че щом първия път й беше болезнено и обидно, щеше да бъде така отново.
— Ела тук — нежно каза Клейтън. — Мога да ти обясня по-добре, като подкрепя думите си с малка демонстрация.
Уитни покорно се приближи и седна до него. Той я целуна дълбоко и страстно. Тя му отвърна и в целувката си вложи цялата любов, изпълваща сърцето й.
— Спомняш ли си, когато те целунах за пръв път? Случи се на един от балконите в дома на лейди Юбанк. Тогава те наказвах заради това, че ти искаше да ме използваш, за да накараш Севарин да ревнува…
Уитни кимна.
— Аз ти отвърнах, като те ударих през лицето — с усмивка отвърна тя.
— А сега изпитваш ли желание да ме удариш? Има ли нещо общо между тази целувка и онази, първата?
— Не.
— Тогава ми повярвай. Следващият път, когато те отнеса в леглото, ще бъде съвсем различно от случилото се през онази нощ.
— Благодаря ти — с усмивка отвърна Уитни.
33.
Уитни се събуди призори и скочи от леглото. Навлече халата си и седна на креслото до прозореца, наблюдавайки началото на деня, в който щеше да пристъпи към олтара. Наведе глава и се опита да се моли. Всичките й молитви започваха с благодарност към Бога. Венчавката беше насрочена за три следобед и на нея й се струваше, че от щастливия миг я дели цяла вечност.
Времето сякаш беше спряло, после изведнъж препусна с бясна скорост. Клариса разресваше косите на Уитни под зоркия поглед на лейди Ан.
— Здравей — кимна Уитни на Емили, когато приятелката й влезе в стаята.
— Нервна ли си или просто не ти се говори? — шеговито подхвърли Емили.
— Нито едното, нито другото. Щастлива съм.
— Не си ли поне мъничко притеснена? — с надежда попита Емили и заговорнически намигна на Елизабет, която отдавна беше пристигнала и с мъка удържаше вълнението си. — Надявам се, че негова светлост не е променил намеренията си.
— Не е — увери я спокойно Уитни.
— Е, доколкото виждам, обстановката тук не е по-различна от онази в къщата на сина ми! — възкликна херцогинята, надничайки през вратата. — Стивън почти е докарал Клейтън до лудост.
— Нервен ли е Клейтън? — недоверчиво погледна Уитни бъдещата си свекърва.
— Повече, отколкото предполагаш — отвърна нейна светлост и седна на леглото до лейди Гилбърт.
— Защо? — разтревожи се младоженката.
— Защо ли? Има поне няколко причини и всяка от тях е директно или индиректно свързана със Стивън. Около десет сутринта той пристигна в къщата на брат си и го уведоми, че като минавал оттук, забелязал две карети, натоварени с багаж. После добави, че бил почти сигурен, че ти си била в едната от тях. Клейтън се втурна надолу по стълбите, за да те догони, и Стивън изкрещя след него, че се е пошегувал.
Уитни звънко се засмя и херцогинята рече:
— Това може да ти се струва много забавно, скъпа, но на Клейтън изобщо не му беше до смях. После Стивън докладва, че е открил за някакъв несъществуващ заговор, според който шаферите се гласели да отвлекат младоженеца и по този начин да забавят женитбата. Поради тази причина всичките дванадесет шафери в момента са в къщата под зоркия поглед на Клейтън. И това е само началото.
— Бедният Клейтън!
— Бедният Стивън — поправи я херцогинята. — Дойдох тук, защото не можех да остана там и да наблюдавам как по-големият ми син убива брат си. Клейтън съвсем сериозно го заяви.
Накрая Уитни беше напълно готова. Облечена в булчинската си рокля, тя мина няколко пъти през стаята под критичния поглед на леля си и херцогинята.