— Скъпо мое дете! — възкликна херцогинята с разширени от учудване очи. — Никога не съм виждала толкова красива булка!
Тя отстъпи назад и огледа със задоволство бялата копринена рокля, избродирана с перли. Дълбоко изрязаното квадратно деколте разкриваше част от прелестната гънка между гърдите на Уитни, корсетът подчертаваше изящната й талия. По пода се стелеше дълъг шлейф, също обсипан с перли. На главата й нямаше воал, а само коронка от диаманти. Косата й беше опъната назад и падаше на вълни по раменете и гърба й.
— Изглеждаш като средновековна принцеса! — отбеляза майката на Клейтън.
Лейди Ан мълчеше и с нескрита гордост наблюдаваше прекрасната си племенница, която съвсем скоро щеше да стане херцогиня. Спомни си как изглеждаше Уитни, когато отидоха да я вземат със себе си в Париж — обута в мъжки панталон, стъпила боса върху гърба на коня. Когато успя да продума, в очите и имаше сълзи.
— Трябва да тръгнем рано към църквата. Баща ти каза, че любопитната тълпа вече се е събрала пред стълбите и че улиците буквално са задръстени от множеството зяпачи.
На четири пресечки от църквата каретата, в която бяха Уитни, леля й и баща й, трябваше да спре. Сякаш цял Лондон се беше струпал, за да наблюдава тържественото събитие.
Дванадесетте шафери с надежда погледнаха към Клейтън, когато Стивън бързо влезе в църквата. Лицето на младоженеца беше навъсено и изражението му предвещаваше буря. Херцогът на Клеймор все повече се убеждаваше, че Уитни го е зарязала пред самия олтар.
— Навън е истинска лудница — весело обясни Стивън на брат си. — Каретите не могат да се движат заради тълпите по улиците.
Клейтън разкърши рамене и обърна глава към входа на църквата.
— Кажи на Макрий да докара каретата пред входа. Ако до пет минути Уитни не се появи, ще отида да я взема.
— Клейтън, нетърпението ти няма да доведе до нищо добро. Излез навън и се увери с очите си в онова, което казвам.
Той се подчини. Приближи се до вратата и погледна навън.
— Какво, по дяволите, става тук? — ядосано запита.
— Жени се един херцог — усмихна се Стивън. — За едно прекрасно момиче, което не е богато и няма благороден произход. Очевидно твоята сватба ще се превърне в събитието на века и никой не иска да го пропусне.
— Кой, за Бога, ги е поканил? — запита раздразнено Клейтън
— Тъй като църквата не е наша собственост, те очевидно смятат, че са в правото си да бъдат тук. Няма къде да стъпиш. Дори балконите са претъпкани с народ.
— Ваша светлост — чу се плътен мъжки глас. Всички като по команда се обърнаха към архиепископа, облечен в тържествени църковни одежди. — Булката пристигна.
Църквата беше осветена от двадесет хиляди бели свещи. Органът тържествено свиреше.
Дванадесетте шаферки една след друга изминаха пътя до олтара и се наредиха в редица. Терез Дьовил Ронсарл взе булчинския букет и се обърна с усмивка към Уитни.
— Ники ми даде бележка, която да ти предам точно в този момент. Каза също да ти пожелая на добър път.
Милата бележка от Ники трогна Уитни до сълзи. Тя примигна и съсредоточи поглед върху Емили, която тъкмо заемаше мястото си до олтара. До Уитни остана само баща й, с когото тя не беше разговаряла през двата дни от пристигането му в Лондон, като се изключи задължителната размяна на любезности. Мартин Стоун изглеждаше строг и навъсен.
— Нервен ли си, татко? — попита нежно тя.
— Няма за какво да съм нервен — отвърна с дрезгав от вълнение глас. — На мен се пада честта да отведа най-красивата жена в Англия пред олтара. — Той я погледна и Уитни забеляза издайническа влага в очите му. — Не очаквам да ми повярваш, защото двамата с теб винаги сме били в конфликт, но искам да ти кажа, че никога не бих обещал ръката ти на херцога, ако не бях сигурен, че е точно мъж за теб. В деня, в който той за пръв път се появи в дома ни, имах чувството, че двамата с него сте омесени от едно и също тесто, затова веднага се съгласих с предложението му. Въпросът за парите беше повдигнат едва след като дадох съгласието си.
Уитни нежно го целуна.
— Благодаря, че ми казваш това, татко. Обичам те. Музиката внезапно спря. Възцари се дълбока тишина.
После тържествените звуци проечаха отново. Уитни разтреперана хвана баща си под ръка и тръгна към олтара.
До този момент Клейтън само си беше представял как ще изглежда любимата му в сватбената си рокля — красива булка с воал и разкошна бяла рокля. Но онова, което видя, спря дъха му. Гордостта изпълни цялото му същество. На този свят нямаше булка, която да изглежда по-красива от тази, която в момента вървеше към него. По лицето на Уитни нямаше и следа от стеснение. Тя дори не се беше покрила с воал. Очите й бяха насочени право към него.