Приличаше на кралица с гордата си красота. Беше нежна, но силна, съблазнителна, но недостижима.
— Господи! Малка моя! — прошепна Клейтън.
Пристъпи напред. Пое ръката й и й се усмихна, после тихо й каза:
— Здравей, любов моя.
Гледката трогна присъстващите до сълзи и много кърпички бяха поднесени към очите още преди младоженците да са започнали да повтарят думите на брачната клетва.
Уитни застана пред олтара, хванала здраво Клейтън под ръка. Когато архиепископът я накара да каже клетвата, тя се обърна към любимия си и го погледна в очите, после твърдо и уверено заговори. Когато обаче стигна до мястото, където трябваше да обещае да се подчинява на бъдещия си съпруг, изражението на Клейтън се промени. Той скептично повдигна вежди и Уитни едва не се задави от смях.
Най-сетне бяха обявени за съпруг и съпруга. Клейтън целуна булката. Тази целувка беше толкова кратка и различна от останалите, които си бяха разменяли, че Уитни изненадано го изгледа.
— Ще трябва малко да се поупражнявам, за да си възвърна формата — прошепна лукаво той.
— Ще бъда щастлива да ви помогна с упражненията, милорд — също шепнешком отвърна тя.
Това беше причината, поради която херцогът на Клеймор се смееше, когато се оттегли от олтара под ръка със своята красива херцогиня.
Каретата на Клейтън пътуваше към замъка Клеймор. Вътре бяха младоженците и лелята и чичото на Уитни. Лорд и лейди Гилбърт се чувстваха неудобно, че нарушават уединението на племенницата си и нейния съпруг, но в същото време бяха благодарни, че им предложиха да се придвижат с тях, тъй като тълпата още не беше се пръснала и каретите на гостите трудно си пробиваха път.
Уитни слушаше разговора на Клейтън с близките й с поглед, вперен в широката златна халка на пръста й. Херцогът на Клеймор беше неин съпруг.
Съпруг? Погледна крадешком към него и през тялото й премина сладостна тръпка. Мили Боже, този красив, интелигентен и силен мъж наистина беше неин съпруг. Вече носеше името му. Мисълта я плашеше, но в същото време я правеше щастлива.
Множество фенери осветяваха централната алея, водеща към двореца. Когато каретата спря пред входа, Клейтън подаде ръка на Уитни и й помогна да слезе. Персоналът се беше строил пред стълбите в очакване на съпругата на господаря си.
Уитни колебливо се усмихна на сто и петдесетте лица, обърнати към нея, и хвърли объркан поглед към Клейтън.
— Стегни се — прошепна й той.
Думите му бяха заглушени от бурни аплодисменти. Херцогът изчака, докато радостните възклицания утихнат и се наклони към Уитни.
— Още една традиция — обясни той. — Приветстват своята нова господарка.
Обърна се към прислугата с думите, които беше използвал първият херцог на Клеймор, представяйки съпругата си на подчинените си.
— И знайте, че каквото тя ви заповяда, все едно съм го заповядал аз; служейки на нея, вие служите на мен; проявената от вас лоялност към нея е лоялност, проявена към мен.
Клейтън се обърна към Уитни, взе ръката й в своята и я поведе към входа. Аплодисментите гръмнаха отново.
Щом се озоваха в салона, той наля шампанско на себе си и останалите. Малко по-късно Стивън и майка му се присъединиха към тях. Сто двадесет и шестте стаи на двореца, както и всички допълнителни постройки за гости бяха запълнени. Отвън долиташе шумът от колелата на каретите, пристигащи от църквата.
— Искаш ли да си починеш малко, любов моя? — обърна се Клейтън към Уитни.
Погледът й се спря на стенния часовник. Беше седем, а приемът беше обявен за осем. Клариса трябваше да успее да почисти и да изглади роклята й. Уитни кимна и с неохота остави чашата на близката масичка.
Клейтън се подсмихна, взе чашата й и поведе младата си съпруга нагоре по стълбите. Отвори вратата, водеща към покоите на новата херцогиня на Клеймор, подаде й чашата и шеговито подхвърли:
— Да наредя ли да ти изпратят една бутилка шампанско? Преди да успее да отговори както подобава, устните му се впиха в нейните.
Двамата стояха един до друг в разкошната бална зала и посрещаха гостите.
— Лорд и лейди… Сър… Господин и госпожа… — обявяваше икономът всеки път, когато някоя двойка прекрачеше прага.
— Лейди Амелия Юбанк.
Уитни се напрегна. Възрастната вдовица се носеше величествено към тях, облечена в пурпурна рокля от сатен и с нелеп зелен тюрбан на главата.
— Вярвам, че не ви разочаровах, мадам — засмя се Клейтън и целуна ръката й. — Мисля, че се оказах достоен съперник на Севарин.